Интелектуални

('любезното

С любезното спомоществователство

на „ВЕРУСС" ООД

и „СЕТИ- Одитинг" ООД

Р е ц е н :з е н т и:

проф. Д-р Петър Бърнев, ст.н.с. д-р Искра Арсенова

В книгата се разглеждат въпросите за бъдещето на научната библиотека в изграждащото се общество, основано на знания. Под натиска на глобалните промени в условията за функциониране на научната библиотека нейният функционален модел търпи трансформации, насочени към осигурявано на научните изследвания. Научните комуникации, реализиращи се чрез библиотеката, също се трансформират в нова функционалност, основана па високотехнологичната информационно-комуиикационна инфраструктура. За да съхрани своята мисия, научната библиотека трябва да се превърне в активен участник в създаването и натрупването на високоинтелектуални информационни ресурси, необходими за реализиране на ново равнище на научната комуникация, осигуряваща потенциала за ново знание.

Книгата е предназначена за студенти по библиотечни и информационни технологии, специалисти и изследователи в областта нанаукозпаниото и научните комуникации.

ISBN 954-430-959-4

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор- Петър Бърнев ..................................................................................... 7

Увод ............................................................................................................................ 8

Първа глава. НАУЧНАТА БИБЛИОТЕКА КАТО МЕДИАТОР И
КОМУНИКАЦИОНЕН ИНСТИТУТ.................................................................. 15

1.1. Научната комуникация в концепцията

на информационното общество.................................................................... 15

1.2. Научната библиотека в системата на научните комуникации.................... 19

1.2.1. Информация и комуникация........................................................................ 23

1.2.2. Идеи и реалности на информационното общество..................................... 25

1.2.3. Електронна библиотека- виртуална библиотека......................................... 32

1.3. Научната библиотека в инфраструктурата

на информационното общество.................................................................... 35

1.3.1. Образованието в инфраструктурата на информационното

общество........................................................................................................ 35

1.3.2. Научната библиотека в приоритетите на ЕС............................................... 38

1.4. Новата парадигма - глобалните информационно-
комуиикационни системи.............................................................................. 40

Втора глава. ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И
ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА НАУЧНАТА БИБЛИОТЕКА............................. 45

2.1. Макрорамка на системната среда на научната библиотека........................ 45

2.2. Модели на научната библиотека в бъдещето.............................................. 49

2.3. Новите стратегии във функциите на научната библиотека........................ 53

2.4. Съвременни информационни ресурси и функции

на научната библиотека................................................................................. 58

2.4.1. Базово комуникационно технологично осигуряване................................. 58

2.4.2. Изграждане на хоризонтални структури на виртуалното информационно осигуряване 60

2.5. Класификация на съвременните информационни ресурси

на научната библиотека................................................................................. 62

Трета глава. БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОННО БРОКЕРСТВО........... 68

3.1. Научната библиотека и съвременната маркетингова система.................... 68

3.2. Маркетингова концепция на научната библиотека..................................... 75

3.3. Дигитален маркетинг и библиотечно-информационно брокерство........... 85

3.4. Технология на създаване на информационни продукти

в научната библиотека.................................................................................. 95

Заключение.......................................................................................................... 102

Литература............................................................................................................ 106

Съкращения......................................................................................................... 109

Резюме на английски език................................................................................. 110

Първа глава

НАУЧНАТА БИБЛИОТЕКА КАТО М ЕДИ ATOP И КОМУНИКАЦИОНЕН ИНСТИТУТ

Най-сигурният начин да предскажеш бъдещето е ти да го създадеш.

Денис Гейбър

1.1. Научната комуникация в концепцията на информационното общество

Основните направления в изследванията на науката и нейната организация в края на XX в. изведе на преден план изучаването на научните комуникации като отражение на развитието на познанието. Ускоряващият ефект на новите информационни технологии (НИТ) върху процеса на научното творчество позволи по-отчетливо да се разкрие структурата на научните комуникации и същевременно да се разшири техният обхват до т.нар. „комуникационен взрив"[9, 16-23]. Положителното въздействие на НИТ върху процеса на изучаване на научните комуникации има както методологическо значение за синтезиране на техния обобщен, многоаспектен модел, така и акумулиращо за появата на нови направления в научните изследвания, учения, концепции, за придвижването на наукознанието в следващ етап от неговото развитие.

Интензифицирането на научните комуникации се отразява най-вече на увеличаване честотата на оперативните комуникации, както и на намаляване времето между получаване на резултата от научното изследване и публикуването му. Рефлексиите върху творческия процес в хода на научното изследване са по отношение на получените резултати и повишаване ефективността на научноизследователската работа, като предпоставят бързата преориентация на научната тематика в динамично променящите се и разширяващи се граници на познанието [24].

Факторите, които най-силно влияят на този процес, са както повишената интензивност на научните комуникации, реализиращи се в новата инфосфера, така и новите виртуални научни обединения. От Д. Бернало и Д. Прайс е въведена хипотезата за „Невидимите колежи" [11] като самоорганизиращи се групи от учени, поддържащи оперативна комуникация, с достатъчно стабилни структури и устойчиви функции. Съществуването на невидимите колежи се обуславя от съвременното

равнище на информационните технологии. Приоритетното извеждане на нови научноизследователски направления се потвърждава от получените резултати от функционирането на такива групи.

Изследванията върху развитието на научната комуникация в процеса на възникването на нови научни направления и специалности показват циклично повторение на няколко етапа. Тези етапи следват един след друг хронологично, логически и технологично и отразяват в динамика закономерностите във взаимодействието на учените и осигуряващите научните изследвания нови информационни технологии.

Типичен пример в това отношение е парадигмата на информационното общество, установена като определяща за развитието на науката и технологиите през последното десетилетие.

Етапите, обхващащи един цикъл от развитието на научните изследвания и постигане на ново знание, се характеризират с параметрите на научноизследователския процес, включващите се в тях научни комуникации и получените резултати в следната последователност:

1. Етап на рутинна (нормална) работа.

2. Етап на обединена работа.

3. Етап на интензивна работа.

4. Етап на институционализирана работа.

Етап на рутинна (нормална) работа

Изследванията се провеждат от група изследователи, работещи отделно по близка тематика, но разпокъсано, все още неорганизирани и подчинени изцяло на една идея. Съответно научната комуникация на този етап има повече формален характер - на равнището на взаимната информираност, без наличието на целенасочена обвързаност между изследователите. Този етап завършва с оповестяване на резултатите от работата по дадената тематика и в общия случай заявяване на „запазен периметър" от групата за бъдещи изследвания по проблематиката след оценка на нейната перспективност.

Идеята за изграждане на глобалната информационна инфраструктура за първи път е официално прокламирана на конференцията на Националния научен фонд на САЩ през 1994 г. с Меморандума на Клинтън-Гор „Технологии за икономическия ръст на САЩ: нови направления, които трябва да се създадат" [54]. В Европа тази идея намира по-нататъшното си развитие през 1994 г., когато докладът на М. Бангеман „Препоръки на ЕС и глобалното информационно общество" се възприема като концепция на Европейската комисия по програмите за изграждане на информационното общество.

За Европа този етап може да се определи като рутинен (нормален) етап, включващ обединени от обща идея, но проведени разпокъсано от отделни изследователи наблюдения и изследвания върху проблемите на

глобализацията на икономиката, създаването на информационните магистрали и високоскоростните супермагистрали, суперкомпютърните центрове, формирането на единно комуникационно-информационно пространство.

Оценката за перспективността на изграждането на информационното общество и свързаната с тази идея проблематика се съдържа във втория доклад на Експертната група - „План за действие", който включва и конкретни мерки за идентифициране на европейския път към информационното общество.

Етап на обединена работа

Формулирането на нов подход към изследването на дадена проблемна област действа фокусиращо за изследователи-съмишленици, които вече съзнателно обединяват усилията си, като встъпват в тематично обособена взаимна комуникация, създавайки по този начин устойчива комуникационна мрежа. Промените в сравнение с предидущия етап са преход към ново равнище на групата както в организационно отношение -създаване на единна система от комуникации, така и в качествено отношение - изкристализиране и конкретизиране на проблемната област благодарение на интелектуалното обединение в групата.

В Европа този етап е белязан от целенасочените действия на ЕС за ускоряване на изследванията към изграждането на информационното общество. Създава се организация, координираща проектите с насоченост информационно общество (ISPO), последвана от създаването на Център за действие в сферата на информационното общество (ISAC). Като благоприятстващ и ускоряващ фактор за комуникациите между съмишлениците в изграждането на информационното общество в САЩ и Европа може да се посочи въздействието на вече постигнатото технологично равнище на информационната инфраструктура чрез изградените мощни трансатлантически мрежи и проекти, свързващи двата континента.

Етап на интензивна работа

Групата идентифицира приоритетите в разработваното тематично направление, като използва активно изградената и устойчива система на комуникации (от етапа на обединената работа) за подаване на оперативна информация за хода на изследванията, до всички съмишленици, при което те не само ориентират своите изследвания в същото направление, но използват вече постигнатите резултати и поемат следващите стъпки от изследването в поднаправления на глгвното направление. По този начин се постига широкомащабност, многоаспектност и поливариантност на разработваната проблематика.

Изследванията на ISAC сле=д 1995 г. са съсредоточени върху разработването на система от измерители за степента на близост на дадена

страна към информационното общество. Това е именно етапът на идентифициране на приоритетите и ускоряване на работата по тях, което намира израз в програмите на ЕС през 1995 г. (конкретизирани на съвещанието на G-7 в Брюксел), включващи 11 глобални проекта. Учредяването на ISF - Форум за информационно общество също има за цел интензифицирането на информационния обмен между страните и в крайна сметка интегриране на интелектуалния потенциал на Европа за изграждане инфраструктурата на информационното общество.

Етап на институционализирана работа

Получените резултати от предходните етапи се възприемат като официално доказателство за жизнеспособността и ефективността на иновациите в научната общност. Работната група определя насоката на бъдещите изследвания по разработваната от нея проблематика, както и в нововъзникналите научни направления. Обикновено групата се разпада и нейните членове (съмишлениците от предходните етапи) оглавяват нови изследователски колективи или нови направления в научните изследвания. Самите изследвания се институционализират в съответната административна форма - целево се създават институти, лаборатории, звена и пр., които се оглавяват също от членове на групата.

Последният етап от жизнения цикъл на групата същевременно е и преходен към новия цикъл. В него отново се преминава към етапа на рутинната (обикновена) работа в новите научни колективи.

През този етап преминава организираната работа по проектите на ЕС за конкретни мерки за изграждане на информационното общество след 1996 г. Организирането на 6 работни групи по проблемите на информационното общество и годишният отчет „Мрежа за хората и техните съобщества: максимално използване на информационното общество в ЕС" са преход към формулирането на ключовите тематични направления (т.нар. рамкови програми) на проектите за изграждане на информационното общество в страните - членки на ЕС [36].

Основните приоритети, определени през 1996 г, се поддържат в следните области:

• Стимулиране използването на новите информационни технологии в образованието и научните изследвания.

• Създаване и развитие на информационните ресурси и електронните библиотеки.

• Осигуряване на информационна сигурност и защита на информацията.

• Развитие на международното сътрудничество и обмен в областта на информационните и телекомуникационните технологии.

В началото на третото хилядолетие като следващ етап от и и раждането на информационното общество и доминанта за обществено-икопомическото развитие на човечеството се наложи глобализацията.

Типичен пример за преминаване в следващ стадий от развитието ИВ науката и технологиите като закономерно следствие от натрупването на знания е развитието на кибернетиката. Влиянието на кибернетиката върху философските изследвания на представянето на знания има конкретно практическо приложение в теорията на изкуствения интелект, а най-ярко е отражението в приложните науки, в информатиката и информационните технологии. За динамичното развитие на тези приоритетни за края на XX и началото на XXI в. научни направления принос имат и интензивните комуникации в самоорганизиращите се „невидими колежи" от учени, показали емпирично перспективността на разработваната проблематика.

В съвременния модел на науката знанията се представят като непрекъснато развиваща се система, имплицираща в себе си формите на човешкия опит. Научните публикации са тези, които дават веществената следа за състоянието на знанието, неговата вътрешна организация, пространствено-времевите параметри на процеса на неговото създаване [25, 0. 3-5].

Системните изследвания за нарастващото въздействие на потребностите, възникнали в процеса на човешката дейност във всичките й проявления, върху организацията на знанието, от една страна, и непосредственото прилагане на постигнатото знание, от друга, показаха ефективността на предприетите действия за организация на научните Изследвания (особено на фундаменталните) в САЩ и развитите западни страни.

Преходът от административни модели на управление към укрепването на инфраструктурата на науката чрез гъвкава система за финансиране дава своите положителни резултати и в Европа в определените приоритетни области на стартираните рамковите програми.

1.2. Научната библиотека в системата на научните комуникации

Ускорената информатизация и интелектуализация на обществото има за резултат формирането на нов вид производство - производството на знания. В информацията е генетично заложено акумулираното човешко знание, което в многообразни нови форми и проявления участва в генерирането на ново знание.

Разглеждането на информацията като продукт в научната библиотека е немислимо без комуникативния й аспект. Достъпът до библиотечните дигитализирани фондове, online каталози, бази данни и прочее компоненти на новата информационна среда на практика означава

комуникация, осъществявана чрез телекомуникационна техника и съответно програмно осигуряване. Именно лесният достъп, който осигуряват Интернет технологиите, създава възможността за ползване и постоянно увеличаване на многообразието на информационните продукти. Предлаганите стандартни услуги в Интернет - Email, NetNews, FTP (File transfer Protocol), WWW (World Wide Web), антивирусна защита и т.н., разкриват нови възможности за автоматизацията на научните библиотеки. Универсално приложение в момента има WWW, която се базира на многопластов виртуален документ и позволява на принципа на хипертекста да се достигне до разнообразна и конкретно търсена информация - независимо къде се намира тя, като не е задължително необходимо потребителят да е в течение на целия механизъм на претърсването. Съчетаването във WWW на всички основни функции на Интернет (и най-вече мултимедията) разкрива широки възможности за приложението му при развитието на автоматизацията на научните

библиотеки.

Прогнозите за ролята на новите информационни технологии в бъдеще се основават не само на огромните инвестиции в изследванията в това направление, но и на значението им като базова компонента на изграждащата се инфраструктура [42]. Предпоставка за отражението на динамично налагащите се промени в начина на живот е комуникацията, доставяща на място комплексен продукт, съчетаващ текст, образ, звук. Изграждането на дигиталните пазари на стоки и услуги внася обрат и в подходите за реклама, маркетинг и мениджмънт на научните библиотеки. Комуникациите вътре в научните библиотеки се оказват засега най-консервативният елемент, като те продължават масово да се осъществяват по традиционния начин - на хартия, телефон, с ограничено използване на Email и локални мрежи. Няма обвързаност между новите технологии за пренасяне и съхраняване на информацията и останалите процеси в научната библиотека. Това поражда например необходимост от локализиране на пресечните точки на библиотечните процеси с потребителските интереси в една интегрирана информационна среда. На тази основа е възможно да се разшири достъпът и ускори доставянето на необходимия продукт, но също така да се постигне качествена промяна по отношение релевантност, пълнота

и поливариантност.

Всички ресурси, включително информационните, се развиват по установените общи тенденции. В зависимост от това, дали са системоопределящи за дадената система или ресурсоосигуряващи, съответно се разграничава видът на въздействието върху тях на условията за съществуване на дадена система и условията за нейното функциониране. Съществуването на непосредствени и опосредствени връзки на системата със системната среда предопределя нейната зависимост от промените. Всяка промяна в системната среда предизвиква промяна във входните потоци и

други параметри, които непосредствено влияят върху работата на системата. Например промяната на технологичната среда, в която функционира научната библиотека, обуславя промяна в потребителските интереси и нагласи за търсене на нови информационни източници и ресурси (Интернет, online бази от данни, електронни документи и пр.). Наличните ресурси в в традиционните библиотеки са предимно книжни документални източници, но под въздействие на променената технологична среда входният документален поток променя своята структура и се засилва присъствието па нови информационни източници. Тази взаимно обусловена верига от промени довежда до промяна във функциите в посока от предоставяне на документални източници към предоставяне на достъп до тях, т.е. променят се структурата и характерът на библиотечното обслужване, като се преминава към непосредственото експлоатиране на библиотечните функции, а именно - разкриване на нови ниши в налагащия се нов модел индустрия услугите.

Традиционните библиотеки са потенциален комуникационен обект. Те предлагат услуги на тези, които отиват в тях. За да реализират реална комуникация, е необходимо да се премине към активно предлагане на услуги.

Аналогии за развитието на функциите на библиотеката в сферата на услугите могат да се направят с тенденциите в развитието на този вид дейност в различни инфраструктурни отрасли на икономиката, като транспорт, енергетика, съобщения. Необходима е движеща сила, която да даде тласък на тази нова функционалност на библиотеките. Такъв двигател в икономическата сфера е конкуренцията. Извеждане на конкуренцията в полето на услугите на библиотеката не изисква приватизиране на нейните фондове, а влизане на нови участници, на които се предоставя правото да извършват библиотечни услуги. Вариантите за реализация са многобройни и цялата гама от конкурентност до партньорство, с включване на междинни, мобилни звена и пр. Тенденциите в пазара на телекомуникационни услуги дава база за аналогии и в тази област. Както поддържането, развитието и модернизацията на телекомуникационната инфраструктура са в прерогативите на отделно предприятие, а изпълнението на телекомуникационните услуги се поема от няколко оператора, така и при въвеждане на нови участници във функционалното поле на библиотеката е възможно да се обособи предприятие, което ще се грижи за комплектуването, съхраняването и опазването на библиотечните фондове в съответствие с постиженията на новите технологии, а библиотечните услуги се поемат от една или няколко конкуриращи се или партниращи си организации. В това отношение има натрупан опит в развитието на информационния мениджмънт и на библиотечното информационно брокерство в САЩ, Канада, страните от Западна Европа. Трансформацията на библиотечните

функции в услуги би раздвижило пазара на услугите и същевременно би поставило библиотеката в печеливша позиция в новите условия.

Разграничаването на очакваните видове услуги и съответните приоритети за библиотеките се предпоставя от тенденциите за доминиране на нематериалния, съобщителен вид услуги над материалния. Традиционните библиотечни услуги (междубиблиотечно заемане, междубиблиотечен обмен, някои от операциите в процеса на комплектуването и др.) до голяма степен са материално обособени услуги и са аналогични на пощенските услуги. Въздействието на новото поколение информационно-комуникационни технологии (чиято основна характеристика е все по-ниска степен на обвързаност между комуникацията и информацията) върху традиционните библиотечни функции предизвиква промени, които приближават новите услуги, предоставяни от библиотеката, към съобщителния, нематериален вид услуги.

Големите ЕИМ не успяха да извършат компютърната революция в този мащаб, на който сме свидетели през последните 20 години. Причините са преди всичко от обективен характер. Макар и дигитализирана, информацията в големите ЕИМ беше лишена от основното изискване на потребителя - лесен достъп. Този фактор, заедно с възможността за индивидуализиране на обмена, беше налице с появата и масовото повсеместно навлизане на персоналните компютри. Аналогично с развитието на транспорта и извършването на „автомобилната революция" с производството на достъпните лични автомобили в началото на XX в. в края на века беше извършена революцията в комуникациите с масовото навлизане на мобилните комуникации. Макар и изоставайки, библиотеките вървят по утвърдения път на внедрените в практиката научни постижения. Догонването на постигнатото в други сфери на услугите, каквито са например телекомуникационните, е възможно, ако се премине към препроектиране на системообразуващите параметри на библиотеките в съответствие със съвременните технологии.

Протичащите процеси в икономическата сфера в световен мащаб въздействат върху системообразуващите и ресурсоосигуряващите елементи на системата научна библиотека и предпоставят бъдещите й проекции в обществения живот. Трайната тенденция на доминиране на производството и съответно на потреблението на услуги над производството на продукти се наблюдава във всички сфери на обществения живот. Отражението на тази тенденция върху традиционния функционален модел на библиотеката, и по-специално в сферата на библиотечното обслужване, се изразява в промени, изискващи да се определят приоритетите и да се премине към развитие на тази функционалност на библиотеката, при която ще се произвеждат и предоставят не само информационни продукти, но и услуги. Крайният резултат ще бъде обединяване на всичките елементи по канала на

комуникацията, реализираща се чрез библиотеката, в едно цяло. По този начин ще се осъществи висока ефективност на информационното обслужване и устойчиво присъствие на библиотеката в пазарната ниша. По-съществен резултат, водещ до стратегическата промяна, е действителното трансформиране на библиотеките от пасивен, стационарен комуникационен институт към активен медиатор и възел на научната комуникация.

1.2.1. Информация и комуникация

Изхождайки от традиционното философско определение за комуникация като „.. .разпространяване на един конкретен акт на отразяване сред два или повече субекти", може да го конкретизираме в информационния аспект на комуникацията, а именно производство, разпространение и потребяване на информация. В този случай „комуникацията е боравене с една и съща информация от две или повече същества" [20].

Информацията като съвкупност от знания, съдържание на съобщения, сигнали, сведения, данни представлява отражение на реалността.

Интерпретацията на термина „информация" обикновено се свързва с енергоносител, катализатор, комуникационно средство, негентропия, суровина, отстраняване на несигурност, а също и като икономически фактор. Може да се каже, че не всички посочени асоциации съдържат в себе си логично мислене. Например сравнението на разпространението на научните знания с възникването на дифузни явления, епидемиологията или революциите принадлежи към търсене на аналогии в чужди дисциплини.

И вce по-засилващото се влияние на библиотекознанието излиза от началния
стадий на информационната теория, който се свързва предимно с телеграфа.
Наблюдения от този вид ни принуждават да приемем, че
интердисциплинността се увеличава, защото и обемът на научните

изследвания се увеличава. В същото време се засилва тясната специализация на учени-експерти, които безспорно се намират на границата на човешките Възможности за възприемане и осмисляне на информацията в тяхната област.

Йерархичната същност на информацията при документалната

комуникация се проявява при акта на информационно взаимодействие на

обектите на макро- и микроравнище. Преобразуването на структурата на

отразявания обект е свързано със структурата на информационните процеси

представяне, разпространение, фиксиране, съхранение, моделиране.

Изследванията върху информацията през последната четвърт на миналия век доведоха до поляризиране на мненията и същевременно до обединяването им около две категории - информацията като феномен и информацията като процес [20].

Непрекъснатият процес на взаимодействие между откриването на закономерности във всички равнища на обективната реалност - от макро-ДО микрокосмоса и използването им за преобразуването на тази реалност

Таблица 1

Година


1988 САЩ	Решения за развитие на компютърната мрежа на Националния фонд за наука на САЩ - Комисия на Сената на САЩ по търговия, наука и транспорт (под
1991 САЩ	Създаване на националната супермрежа NREN за наука и образование (под
1992 САЩ	Конференция на NREN, на която се дискутират поставените въпроси от Конгреса за бъдещото развитие на NREN и се издига идеята за създаване на Nil (National Information Infrastructure), начало на изграждане на глобална
1993 САЩ	Меморандум на Гор-Клинтън „Технология за икономически растеж на САЩ. Ново направление, което предстои да се създаде". Приоритетни задачи - високоскоростни информационни мрежи, дигитални
1993 САЩ
1993
1994 Европа	Програмен доклад на М. Бангеман „Препоръки на ЕС и глобалното информационно общество". План за европейския път към информационното общество.
1995 САЩ	Проекти за трансатлантически сунермагистрали и мрежи за свързване с
1995 Европа	Създаден е център за действие в сферата на информационното общество ISAC. Определени са 11 глобални проекта за информационното общество, между
1996	Създадени са работни групи за максимално използване на информационното
1997 Европа	Разработен е списък на ключовите тематични проекти за страните - членки на ЕС.

• Развитие - популяризиране на преимуществата и влиянието на информационното общество и неговите нови приложни задачи.

• Демонстрация - обмен на опит и обобщение на най-добрите

постигнати резултати.

• Международен обхват - развитие на кооперацията чрез
установяване на връзки между потенциалните участници от частния сектор

и службите на ЕС.

Създаденото Бюро ISPO разполага с необходимото технологично осигуряване - съвременни комуникации, бази от данни с програмите и инструментите на Комисията на ЕС, проекти (над 2000 проекта се координират от ISPO), бази от данни за всяка област на приложение на проектите. Друга институция за координиране на дейностите е Центърът за активност в сферата на информационното общество (ISAC - Information Society Activity Center). Най-важната задача, която се поставя на ISAC, е да създаде измерителите за близост към информационното общество.

Налагащата се система за измерване, възприета от ISAC, е дименсията {t, i, m}:

t- брой на обикновените телефонни линии на 100 души население;

i - брой на ISDN линиите;

т - брой на мобилните телефонни линии.

Към ISPO са свързани повече от 100 Websites от световната паяжина (WWW), като по този начин се осъществява комуникация с петте континента и се улесняват неговите координиращи функции.

В таблица 2 са дадени определените тематични направления (Project Areas) и съответните отговорни страни и институции по направления.

Освен ISPO има още 15 специализирани европейски сървъра, като например CORDIS (Community Research and Development Information Service), Storia е idee della scinza - специализиран италиански сървър с насоченост към научните изследвания.

М. Бангеман определя правилата в новия световен ред в едно изречение: „Тези страни, които първи влязат в информационното общество, ще имат огромното преимущество да определят условията за тези, които ще ги следват."

За асоциирането на отделните страни в информационното общество е необходимо да бъде реализирано следното технологично осигуряване:

• Изграждане на глобална световна информационна инфраструктура въз основа на единно информационно-комуникационно пространство.

• Непосредствено използване на новите информационни технологии за създаване на следващо равнище на нови технологии.

• Все по-пълно задоволяване потребностите на обществото от информация чрез създаване на нови информационни продукти и услуги и развитие на пазара на информационни продукти.

• Свобода на достъпа до информация за всеки член на обществото въз основа на разработена система за осигуряване правата и свободите в гражданското общество за достъп, използване и разпространение на информация.

• Разширяване и обогатяване на регионалното, националното и международното взаимодействие в обществото за осигуряване на научния и културния обмен, повишаване на образователното равнище и превръщането му в непрекъснат процес за поколенията, които ще живеят в условията на реалното информационно общество.

Взаимното проникване на глобалните телекомуникационни мрежи и съвременните компютърни системи е фундаментът на изграждащата се универсална интелектуална информационна среда, осигуряваща информационното общество [2]. Постиндустриалната революция протича в полето на добилия най-висока ценност в еволюцията на човечеството

Таблица 2

Проекти	Тематично направление	Отговорна страна
GIP-Global Inventory-Project Обобщен списък	БД със систематизирана информация за проекти, разработки, публикации по въпросите на информационното общество. Разработен многоезиков интерфейс за достъп.	ЕС, Япония
G1BN (Global Interoperability of Broadband Networks) Глобална международна	Включени са 19 приложни проекта, стимулиращи взаимното свързване на редица високоскоростни национални и регионални изследователски мрежи.	Канада. Япония
Trans-Cultural Education and Training. Tel & Lingwa Транскултурно обучение и	Международни виртуални обучаващи центрове, колежи, продължаващо обучение и преквалификация за живот в условията на информационното общество.	Франция, Германия
Electronic Libraries. Bibliotheca Universalis)	Продължение на проекта „Александрийска библиотека" на Л. Елисън.	Япония
Multimedia Access to World Cultural Heritage Мултимедиен достъп до световното културно наследство	Разширяване на достъпа до културното наследство и повишаване културното ниво на обществото, предвижда се разширяване на обхвата с включване на културното наследство на Индия, Китай и Япония.	Италия, Франция
Environment and Natural Resources Management Управление на околната среда и природните ресурси	Проекти по екология и опазване на биоразнообразието, мониторинг на околната среда в проблемни региони, контрол на ползването на природните ресурси.	Канада
Global Emergency Management Gemini Глобално управление на	Разработване на мерки и системи за защита и действие при природни бедствия, катастрофи, войни и др.	САЩ
Global Healthcare Applications Глобални приложни задачи	Развитие на телемедиципата, повишаване И поддържане квалификационното ниво на лекари, медицински сестри, социална медицина, мениджмънт и др.	ЕС
Government Online Електронни правителства	Разработване на технологии за включване на широки слоеве от населението в непосредственото управление, провеждане на мониторинг и проучвания.	Великобритания
Global Market place for SMEs Глобален пазар за малки и средни предприятия	Стимулиране развитието на малкия и среден бизнес, повишаване жизненото равнище на широки слоеве от населението.	ЕС, Япония, САЩ
MARIS, Maritime Information Society Морско информационно общество	Разработване на информационни системи, системи за известяване и безопасност за морските басейни.	ЕС, Канада

продукт - постигането на нови познания. Производството на нови знания се превърна в основен измерител за богатството на обществото.

Същевременно неограниченият достъп до знанието за индивидуалната личност е измерител за демократичността на обществото. Изграждащото

се информационно общество е следващ стадий от развитието на човешката
цивилизация, на който отново очакват решението си проблеми, свързани с
реализиране на основната му мисия - осигуряване на по-добър живот за
следващите поколения. Постигнатото технологично равнище е съвкупен
резултат от развиващата се икономика на знанието и следващ етап от
Познанието за обществото. Ценността на информацията като интелектуален
продукт се определя и от скоростта за достъп до нея и конвертируемостта й
и в съответните национални икономики. За инфраструктурата на
информационното общество определящо значение имат информационните

супермагистрали, изградени от националните и регионалните магистрали.

Съвкупността от средства за осигуряване на индивидуален достъп на всеки член от обществото до съхранената информацията е висша цел на информационното общество. Същевременно опазването на културното, етническо и езиково многообразие е основен приоритет за изграждащата се Европейска информационна инфраструктура (ЕИИ).

Наред с очертаните стратегически направления в технологичната основа па ЕИИ, свързани с хармонизацията на националните със световните стандарти по отношение на качество, цена, време за навлизане и конкурентоспособност на пазара, както и създаване на нови пазари, паралелно се ускоряват дейностите по разширяване на наличната европейска ISDN, взаимосвързаност на инфраструктурата за радиоразпръскване, кабелна телевизия и сателитни мрежи, развитието и внедряването на п II роина защита и сигурност. Изграждащата се нов вид индустрия, синтез на комуникационната и компютърната индустрия с медийната Индустрия, предлага възможности за създаващата се култура от нов вид. Интернет като феномен на XX в. е наличният инструмент за постигане на Набелязаните цели.

Стратегиите в приетите програми на ЕС за ускорено изграждане н.i информационното общество са съсредоточени преди всичко към ри житието на информационната инфраструктура, като акцентът се поставя Върху развитието на глобалните информационни мрежи и на проблемите, свързани с развитието на Интернет в Европа.

Многопосочните промени в световната икономика протичат под щика па тоталната информатизация. Конкурентоспособността на всяка Национална икономика е в пряка връзка и зависимост от изградената информационна инфраструктура.

Информационната инфраструктура е съвкупност от комуникационно-технически съоръжения - мрежи, преносни системи,

средства и друго оборудване и съответните услуги, осигуряващи достъп до необходимата информация за всеки във всяко време на всяко място.

Смяната на поколения техническо осигуряване на информационната инфраструктура се характеризира с все по-кратък жизнен цикъл на съответните технологии и скъсяване на времето от постигане на най-високотехнологичното решение в научноизследователските центрове до внедряването му в практиката. Съвременните информационни супермагистрали, базирани на оптичните проводници и интелигентните мрежи, представляват ново поколение информационна инфраструктура, която налага не само промяна, но и замяна на основни отрасли на традиционната икономика - от търговия и предприятие до администрация и правителство, съответно с нова функционалност и нови, непознати досега характеристики и възможности.

Мерките, които Европа предприе за икономически растеж и конкурентоспособност на европейската икономика, са съсредоточени в изграждането на Европейска информационна инфраструктура (ЕИИ).

Проблемите, чието решаване е от първостепенна важност, са свързани с хармонизиране на правово-регулаторната рамка на икономиките на европейските страни, стандартите, трансевропейските базови услуги, както и стимулиране на частните инвестиции в Европейската информационна инфраструктура.

Комитетът за разглеждане на стратегията за Европейската информационна инфраструктура (ЕИИ), създаден към ETSI (Европейски институт по стандартизация в телекомуникациите), определя следните

стратегически направления:

• конкурс за инфраструктурите и услугите;

• ускоряването на процеса на стандартизация и привеждането му в съответствие с потребностите на пазара;

• стимулиране на частните инвестиции в информационната

инфраструктура;

• предоставяне и широко използване на стандарти,

трансевропейски базови услуги;

• ускорено внедряване на най-перспективните приложения В

информационната индустрия.

Информационната индустрия се развива под доминиращото влияние на два фактора - дигитализацията на информацията и глобализацията на икономиката. Протичащите интеграционни процеси | световен мащаб са предпоставени от основните принципи за просперитет конкурентоспособност и ефективност. Изпълнявайки ролята на медиатор и основна структура на новата икономика, инфосферата игнорира националните граници, като създава условия за интеграция и глобализация на най-големите компании в света чрез разрастващите се виртуални

Консорциуми. Динамиката на промените в информационната индустрия съответства на ускорението в икономиката на знанието, което предизвиква

верижна реакция в производството и пазарите - изчезването на пазарни ниши и появата на нови и повторение на цикъла на следващото технологично

равнище

Информационната индустрия се развива като една взаимообвързана

структура от телекомуникационни мрежи и услуги, информационни ресурси,

компютърна, медийна индустрия и пр. Тази сложна динамична структура

определя информационната индустрия като съвкупност от множество

взаимодийстващи си пазари [5].

Осигуряването на възможности за избор на потребителя в пазара на информационната индустрия предполага либерализация на телекомуникационните мрежи. По този начин ще се изключи монополът и

ще съз |дадат обективни условия за равнопоставеност на участниците в

множеството взаимодействащи си пазари. Такъв пример може да се даде с

динамиката на пазара на телекомуникационни услуги в Европа, където

доминират няколко оператора на обществени телекомуникационни мрежи,докатоI при информационните услуги няма доминиращ участник.

Този факт е свързан с един от основните проблеми, които стоят пред пораждането на ЕИИ - недостатъчно информационни ресурси на пазара на информационната индустрия. Проблемът има две страни -проблеми на комуникацията и обмена и проблеми на маркетинга. Проблемите на комуникацията и обмена са преди всичко от техническо естество -липса на съвместимост във форматите и стандартите за обмени, неподходящ формат за доставяне и представяне и пр. Проблемите на маркетинга се свеждат до ограничаване на достъпа Информация по финансови причини, защита на авторски права,

поверителност сигурност и пр.

Превръщането на Интернет в глобална мрежа и основна

информационна магистрала беше предпоставено от минималния брой

стандарти и свободния обмен на софтуерни приложения, което определи

фунционалност като повсеместна транспортна услуга.

Развитието на новите функции, свързани с предлагането освен на

информационни и на нови видове услуги - търговски, обществени и пр.,

изисква решаване на редица въпроси. Най-важните от тях са приоритет на ЕИИ

• оторизиран достъп;

- защита от неоторизиран достъп;

• сигурност, надеждност, достоверност, актуалност на
информацията

разходи за достъп и ползване на информационни ресурси.

Новите проблеми съответно получават нови решения, което стимулира развитието и усъвършенстването на технологичните решения и преминаване в следващо равнище на функционалност.

Приоритет на ЕИИ е развитието на отворена среда за разпределена обработка. В бъдещата ЕИИ се включват не само телекомуникациите и компютърните мрежи, които се предвижда да обхванат достатъчно голям брой потребители, за да се поддържат масови приложения. Акцентът се поставя върху търсенето на нови технологични решения за нови комуникационни мрежи и технически инфраструктури на универсална база. Същевременно на преден план излизат и проблемите, свързани с определяне на вида и съдържанието на универсалните услуги, техните доставчици, потребители, режимът за достъп, санкции за нарушения, наличие или отсъствие на регулаторни механизми, начини за финансиране, стимулиране на масовото използване на новите услуги от потребителите.

В дискусията по тези проблеми може да участва всеки гражданин или организация чрез Интернет и предоставените адреси на Координационния съвет по въпросите на информационното общество, с което се изпълнява един от основните принципи на изграждане на информационното общество - демократичният принцип за право на достъп и информираност.

1.2.3. Електронна библиотека - виртуална

библиотека

В приоритетните направления, определени от G-7 през 1994 г., важно място заема проектът „Bibliotheca Universalis" - Универсалната библиотека, или, както още е известен, Електронната библиотека [38]. Стратегията на Електронната библиотека е „да се изгради разпределена колекция на човешкото знание и да се осигури широк достъп до него чрез изградена мрежа, като се ориентира международното сътрудничество към създаване на глобална система от електронни библиотеки" [50].

По-нататъшното развитие на тази стратегия в IV и V рамкова програма на ЕС е насочено към установяване на партньорство и обединяване на усилията за изграждането и развитието на електронните библиотеки и библиотечните услуги, за да могат да се интегрират като портал за достъп в информационната супермагистрала.

Основен елемент от стратегиите за изграждането на електронната библиотека е конверсията на библиотечните фондове в дигитална форма-т.нар. процес на дигитализация на информацията. Известната инициатива през 2000 г. на Британската библиотека COBRA (Computerized Bibliographic Records Actions) включва кооперацията с други национални библиотеки за дигитализация на уникални колекции от всяка страна. Освен дигитализацията в тази стратегия се включват и други задачи, свързани с

улесняване на достъпа, създаване на ново равнище на технологичното осигуряване за доставка на документи и съответно изграждане на необходимата инфраструктура.

Преминаването от стратегиите за изграждане на електронната библиотека към следващото поколение - виртуалната библиотека - е обусловено от новото технологично равнище в телекомуникациите и компютърните технологии и необходимостта от интегрирането на електронната библиотека в новата комуникационна среда. Стратегиите за улеснен достъп до фондовете еволюират с разширяване на възможностите както за доставяне на определена от потребителя информация, така и в удобни за него момент и място.

Определящо във „виртуалната библиотека" на бъдещето е личната инициатива и предприемчивост на потребителя, която ще зависи от степента му на готовност за ориентация в „безграничната информация".

В модела на комуникация на научната библиотека има голям процент неопределеност поради динамиката на промените в системната среда. Тази динамика предизвиква съответно верижни промени в параметрите и движението на информационните потоци. Превръщането на хаотично разпръснатите информационни ресурси в систематизирани и организирани знания, отговарящи на съвременното равнище на развитие на науката, е задача, която най-успешно би се решила именно от научната библиотека, притежаваща необходимия потенциал, основан на многовековна теория и практика [8]. Политиката, обърната към бъдещото общество, е необходимо да се ориентира към изработване на дългосрочна стратегия за преобразуване на системообразуващите параметри на научната библиотека с оглед вписването й в неговата инфраструктура.

Успешната перспектива за научната библиотека е тя да се превърне във високотехнологична институция, която чрез гъвкава адаптация на системообразуващите си параметри (ресурси и потоци) към системната среда проучва, разкрива и ефективно използва собствените и чуждите информационни ресурси, като участва в координация, кооперация и партньорство с други структури — библиотечни и небиблиотечни - и осигурява интерактивно взаимодействие между потребителите на информация и информационния източник [6, с. 24].

Пътят за постигане на този динамичен комуникационен модел на научната библиотека е определен от системната среда - новите информационни технологии изискват ново технологично равнище на интегриране на библиотеката. Еволюцията на прилаганите подходи и използваните средства за автоматизация на библиотечните процеси може да се систематизира в следните направления:

• пълна или частична автоматизация на съществуващите традиционни библиотечно-информационни процеси;

• коопериране или централизирано ползване на ресурсите и опит за автоматизиране на някои процеси;

• изграждане на библиотечни мрежи, автоматизирани каталози, възможност за online достъп до създадени и поддържани бази данни.

В развитието на електронноизчислителната техника и телекомуникациите в Европа и в света се наблюдават два паралелно протичащи процеса, очертаващи като трайни тенденции децентрализацията на автоматизацията на рутинни библиотечни операции и централизацията на основните библиотечни процеси. С изграждането на консорциуми, в които се включват обикновено националните и по-големите библиотеки във всяка страна, задачите по възприемането на единна стратегия за автоматизация и хармонизирането на стандартите се решават комплексно и дългосрочно. Независимо от тези общи тенденции, пътят на европейските библиотеки носи националните особености и специфики на отделните страни. Този факт не се оказва пречка за включването им през последните години в най-голямата международна библиотечна мрежа OCLC (Online Computer Library Center) и в Интернет.

В Обединена Европа са създадени и функционират около 60 автоматизирани библиотечни мрежи, които са представени в Интернет с Website. Възприетият принцип в повечето мрежи е осъществяване на кооперирано каталогизиране от библиотеките-участници и поддържане на централен своден каталог, достъпен online. B OCLC участват над 250 европейски библиотеки, които се представят чрез online каталозите си [30].

Основна тенденция в Европа е интегрирането на информационните ресурси на мрежите на базата на ISO-форматите за обмен на библиографска информация. Интегрирането на националните библиотечни мрежи в международния информационен обмен се основава на взаимно осъзнаване на необходимостта да се възстанови равновесието в процеса и да се осигури равнопоставеното участие на национални езици, култури и т.н. Научните библиотеки като водещи в този процес са изправени пред дилемата или да заложат на консервативно опазване на традициите си, или да осъществят радикална модернизация. Във всички страни от Централна и Източна Европа автоматизацията в библиотеките започва през 70-те години на XX в. Автоматизират се отделни библиотечни процеси и операции, при което най-масово се използва програмният продукт CDS/ ISIS, разпространяван безплатно от ЮНЕСКО. Разработени са общи концепции, но на практика няма внедрени интегрирани автоматизирани библиотечно-информационни системи (АБИС). Във всяка страна водещи са националните, университетските и академичните библиотеки.

Концепциите за изграждане на инфраструктурата на информационното общество включва комуникация между мрежите, като за целта се предприема унификация на стандартите и протоколите за обмен.

Изграждащата се европейска широколентова инфраструктура осигурява „технологичната подложка" на новата информационно-преносна среда. Приоритетно се внедряват последните постижения на информационните и комуникационните услуги - цифровите мултимедии, мобилни комуникации, дистанционно управление на процесите. Включват се също въпросите на мениджмънта и маркетинга на библиотечно-информационните услуги и на библиотеките като цяло, на хармонизирането на стандартите, включително на европейските към американските, създаването на общи регулативи в мрежите и др.

1.3. Научната библиотека в инфраструктурата на информационното общество

Формирането на качествено новата жизнена среда, започнало с компютърната революция и развитието на новото поколение информационни технологии, наложи новия модел за развитие на човешкото общество -информационното общество. Този модел е не само нов етап от развитието на науката и технологиите, но и нов вид култура, ново качество на живота, нов социум.

Класическият модел на живота в миналото, който обхващаше основните етапи - образование, обучение, активен труд, отдих, и осигуряващите дейности по социално осигуряване и здравеопазване, претърпява коренни промени по отношение доминирането на всяка една от посочените дейности. Образованието и обучението се превръщат в динамична променяща се постоянна съставна в жизнения път на човека, активният труд променя своето съдържание, като доминира интелектуалният труд за сметка на физическия. Същевременно се появяват нови видове интелектуален труд, които формират икономиката на знанието, представляваща симбиоза между асоциирания обществен интелект и новите технологии.

В понятието асоцииран обществен интелект се включва не само естественият интелект, но и създадените от него модели на изкуствен интелект на базата на специализирани компютърни системи [18].

1.3.1. Образованието в инфраструктурата

на информационното общество

Замяната на „индустриалната" парадигма за човешката цивилизация с постиндустриалната - базирана на нови знания и глобални принципи, е съпътствана от дълбоката криза в образованието, започнала през 70-те години на XX в. Нарастващият разрив между консерватизма, инертността, липсата на мобилност и адаптация на съществуващата система за образование, от една страна, и силно променената обществено-икономическа

ситуация, от друга, наложиха незабавни концептуални промени и подмяна на учебно-дисциплинарния модел с личностно ориентиран. Новата парадигма, наложена от новия модел на развитие на човечеството -информационното общество, - се основава на необходимостта от превръщането на образованието в пожизнен непрекъснат процес. Съответно преодоляването на новите проблеми на постиндустриалното общество (свързани с деструктивните тенденции на технократизма и рационализма) и замяната им с продуктивния, хуманно и културно ориентиран модел на развитие, са възможни с преоценка на концепцията на образованието. Дефинирането на крайните цели, съдържанието и цялостното, в т.ч. технологично осигуряване на образователния процес, трябва да се извеждат в контекста на прогнозата за необходимото кадрово осигуряване на икономиката на знанието [29].

Изхождайки от стратегията за приобщаването на всяка една страна към информационното общество, първостепенна задача е създаване на такъв модел на непрекъснатото образование, който да осигури знания и умения за живот и личностна реализация в новата инфосфера. Според редица учени научно-образователната дейност има три функции [12]:

• създаване на знания и оценка на неговата ценност;

• натрупване и съхраняване на знания;

• обучение и предаване на знания.

Трансформацията на тези функции от гледна точка на създаващата се нов вид информационна култура се обуславя от съвременната система за производство и разпространение на информация.

Обхващането на всички сфери от обществения живот и прякото отражение върху материалното производство на информационните продукти извеждат и проблема за необходимите „опорни възли" на глобалната

инфосфера.

Подреждането на функциите на научно-образователната дейност в обратен ред на съвременното им възприемане подчертава приоритетите в бъдещото общество. За генерирането на нови интелектуални продукти в бъдещата икономика на знанието са необходими качествени промени в технологията на придобиване и разпространение на знания.

Обучението и предаването на знания включва информационно-комуникативния аспект като водещ при придобиването на знания. Моделите на бъдещите учебни заведения варират от стихийни до планируеми варианти, включващи различни принципи на институционализиране: национални, по области на знанието, интернационални, регионални и пр., но с устойчива водеща характеристика - виртуалност.

Общественият императив, определящ появата на нови, социално ориентирани професии, налага актуалността на интегративните професии и тяхната успешна реализация в социалната сфера.

Новата концепция за взаимодействието, взаимното обогатяване и интегриране на нови и традиционни специалности поставя съответно нови задачи пред висшето образование и институциите. Базова компонента на подготовката за професионална реализация в новите условия са т.нар. социални технологии. Към социалните технологии могат да се отнесат както управленските технологии и съвременният социален мениджмънт, така и решаването на редица, включително и иновационни задачи на регулирането на социалните процеси. Необходимостта от дадена технология се определя от усложняването и увеличаването на динамиката на социалната практика, както и нарастващото многообразие на тези детерминанти, които въздействат пряко и косвено на социалните процеси и тяхната управляемост. За социалната сфера и нейната институционалност са характерни както многофункционалността, така и интегративността на изпълняваните функции, което предпоставя тяхната устойчивост и възможности за усъвършенстване. Например процесите на информатизация на управлението в социалната сфера предпоставят появата на такива специалности като информационен мениджмънт, мениджмънт на информационната безопасност, административен мениджмънт, мениджмънт на човешките ресурси, екологичен мениджмънт.

Същевременно овладяването на съвременните компютърни технологии и тяхното практическо приложение в управлението и във всички области на мениджърската дейност стават задължителен елемент от подготовката по новите специалности. Тази тенденция е предпоставена от все по-широкото приложение на съвременните информационни и компютърни технологии.

Решаването на конкретни социални проблеми в интегрални хуманитарни проекти е немислимо без прилагане на съвременен инструментариум, като информационен мениджмънт и маркетинг, мониторинг и консултинг, Public Relations, Web дизайн, Интернет технологии и пр.

Освен проникването им в структурата и съдържанието на образователните специалности те се използват активно от държавни и недържавни институции в сферата на социалното управление за разкриване и анализиране на социални закономерности, разработване на сценарии за управление на кризисни и проблемни ситуации, прогнози за развитието на управляеми обекти, моделиране на оптимални социо-психологически параметри на информационното пространство.

За изпълнение на задачите, които стоят пред образователните институции на бъдещето, а именно да подготвят творческия потенциал, който ще изгражда икономиката на знанието, е необходимо да се затвори цикълът, заключен между момента на възникване на потребност от дадена професия в обществото, готовността на образователната система да отговори

пълноценно на тази потребност и удовлетвореността или неудовлетвореността на обществото от професионалната реализация на подготвените специалисти (фиг. 1).

Фиг.1

Мениджмънтът на трудовите ресурси се сблъсква с редица проблеми, причините за които са изключително разнообразни - от национален, социокултурен, етнически характер до ниска фирмена култура, диспропорции в мотивацията за труд, липса на психологическа нагласа и готовност за възприемане на новите специалности в професионалните общности, икономическа нестабилност, финансова и организационна

неосигуреност и пр.

Обратът във възприемането и подхода към новите специалности трябва да се търси не само в новите образователни структури и новите „пазарни ниши" в образователното пространство, но и в осмислянето по нов начин на мисията им в социокултурната сфера като проводници на новите професии на XXI в.

1.3.2. Научната библиотека в приоритетите

на ЕС

Съчетаването на интелектуалния труд с използването на новите технологии има за резултат увеличаване на брутния вътрешен продукт в развитите страни и като следствие ускоряващ ефект върху развитието на информационните технологии и особено телекомуникациите.

В съответствие с тенденциите в развитието на съвременното общество, базирано на знания и осигуряващо се от икономиката на знанията, ВС преформулира приоритетите за ускоряване на развитието в близкото бъдеще в следните направления със стартиралата през 2002 г. VIрамкова програма:

1. Технологии на информационното общество.

2. Устойчиво развитие (изучаване и овладяване на процесите, свързани с промените на планетата).

3. Геномика и технологии, свързани със здравето.

4. Нанотехнологии, интелигентни материали и нови методи за производство.

5. Астронавтика и космос (сигурност и опазване на околната среда).

6. Сигурност на храненето и рискове за здравето (производство на сигурни и здравословни хранителни продукти).

7. Граждани и управление в европейското общество (изграждане на научна основа на обществото, базирано на знания).

Стратегическата цел на програмите е превръщането на Европа в най-просперираща и конкурентоспособна икономика в света, основаваща се и развиваща научните знания.

Тактическите подходи за реализиране на тези цели включват създаване на единно европейско научноизследователско пространство (ERA - European Research Area). Структурата на това пространство се определя в VI рамкова програма, в която водещ принцип е подобряване на условията и ефективността на научноизследователската дейност на всички равнища в Европа. Приоритетни структурни единици се предвижда да бъдат „координираните групи за дейност" и „първокласните научни центрове" (centres of excellence), като различията в тях ще бъдат както по отношение предмета им на дейност - съответно приложни и фундаментални изследвания, така и по отношение на тяхната продължителност и начин на финансиране. При продължаващо поддържане от ЕС на досега стимулираните дейности ще се преследва по-голяма динамика на информационния обмен между учените и създаване на условия за пълноценна научна работа. Същевременно приоритет е също и процесът на обръщане на обществото към проблемите на науката и тясното взаимодействие и съответствие между потребностите на обществото и приложимостта на научните изследвания за удовлетворяване на тези потребности.

Учените изпреварващо развиват международно научно сътрудничество в приоритетните области, представени в предложенията за VI рамкова програма на ЕС и програмите за развитие на науката на НАТО, като използват традиционните форми - двустранни общоакадемични

спогодби с чуждестранните академии на науките и националните центрове за научни изследвания, участие в международни проекти и пр. Приоритетни области наVи VIрамкова програма:

• LIFE - Качество на живота

• 1ST - Информационно общество

• GROWTH - Устойчив растеж

• EESD - Енергия и околна среда Подкрепящи хоризонтални програми:

• Centres of excellence - Първокласни научни центрове

• INCO 2 - утвърждаване на международната роля на научните

изследвания

• IMPRUVING - подобряване на човешкия потенциал за научни

изследвания

• EURATOM - съпътстваща V рамкова програма за енергетика

1.4. Новата парадигма-глобалните информационно-

комуникационни системи

Развитието на производителните сили има за непосредствено следствие усъвършенстване и ускоряване на каналите за комуникация в обществото. Еволюцията може условно да се раздели на следните етапи:

Писмена комуникация - писмените документи отразяват материалното равнище на епохата, в която са създадени. До откритието на Гутенберг може да се счита, че практически няма динамична писмена комуникация. Книгопечатането създава възможност за ускорено тиражиране на произведения, значителна част от които отразяват научните постижения и по този начин внасят динамика в научната комуникация.

Телефонни връзки - следващо ускорение комуникацията постига с изобретяването на телефона, който и до днес чрез кабелни, оптико-влакнести или радиотелефонни мрежи свързва хора във всички части на света и внася ускорение в научните комуникации.

Радиовръзките като междинен етап преди излизането в Космоса също изиграха своята роля на ускорител на комуникациите.

Спътниковите комуникации на свой ред ускориха международния обмен, обхващайки всички континенти, с което се ускори разрастването и глобализирането на Интернет.

Компютърът заема междинно място във веригата на комуникацията, защото той е и приемник, и предавател в канала на комуникацията [20]. Автономно работещият компютър може да се приеме като интегрирана автоматизирана система, която има ускоряващ ефект не само за възпроизвеждане със или без обработка на въведената информация, но и като съществена съставна от творческия процес в неговия еволюирал вариант.

Компютърните мрежи са обединение на компютърните и телекомуникационните технологии. Интегрирането на телефона, по-късно и на кабелните и спътниковите комуникации с изчислителната мощ на компютъра създадоха предпоставки за все по-голямо ускорение в динамиката на комуникациите (включително и в науката) и съответно генериране на ново знание и нови постижения в НИТ. Същевременно съвкупността от всички свързани в глобалната мрежа компютри представляват интегрираният земен интелект, с което се създава потенциалът за следващия качествен скок в технологиите.

Единната комуникационна среда (network computing) е изградена от телекомуникациите, глобалната мрежа Интернет и други устройства за комуникация - телевизионни, радиоприемници, и съставлява в своята цялост инфосферата, осигуряващата инфраструктура на информационното общество.

Ограничавайки разглеждането на информационното пространство в неговата съвременна структуроопределяща компонента - Интернет пространството, можем да отбележим два етапа от неговото еволюиране:

• Изграждане и развитие на вертикално структурирани йерархии - информационни мрежи.

• Изграждане и развитие на хоризонтални структури и виртуална организация.

Изследванията върху повече от 30-годишното развитие на Интернет сочат закономерни тенденции, произтичащи от разрастването и глобализирането му.

Първата тенденция е превесът на развлекателна информация, което от своя страна има за следствие голям обем „шум", сива информация, както и задълбочаване на негативните явления (порнографска информация, национализъм, компромати). Проблем номер едно за последните години е използването на информационната среда и за терористична дейност.

Друго следствие от разрастването на световната мрежа е доминирането на английския език и налагането му като международен, което има, от една страна, положително въздействие - ускоряване на международния и междуличностния обмен, а от друга - застрашаващо за оцеляването на етноразнообразието в света.

Конкретното следствие от интелектуализацията на обществото е динамичното развитие на телекомуникациите. Освен технологичните въпроси на техническото и програмното осигуряване, координация, взаимодействие, хармонизация на стандартизацията на преден план излиза и проблемът за структуриране на информацията, чието предназначение е производството на знания. Хаосът в наложилата се глобална мрежа Интернет заплашва да осуети възлаганите надежди за функцията на мрежата като „кръвоносна система" на асоциирания човешки интелект [47].

Систематизацията и организацията на информацията в мрежата е от първостепенна важност за постигане на динамичен, съвременен модел на системата от знания. Научната библиотека притежава потенциала да изпълнява успешно тази функция в новоизграждащата се инфраструктура.

Проблемът за натрупването на качествени информационни ресурси е не само противодействие на тревожните деструктивни тенденции в средата, формираща личността, но и въпрос на възпроизводство на научния потенциал в бъдещето. Тук мястото на научните библиотеки като генератор и ускорител на този процес е запазено, като естествената тенденция е те да се утвърждават като основен възел на научната комуникация.

Библиотеките създават не само библиографски бази от данни, но и бази със справочен, научен и друг характер. Възможностите за активизиране и ускоряване на преустройството на библиотеките са и в разгръщане на оперирането и интегрирането им чрез изграждане на консорциуми, реални и виртуални сдружения и пр. Библиотеките са неделима част от информационната среда и я създават. Като основен възел на научна комуникация библиотеките са и фактор в международните отношения -политически, културен и научен, и тяхната роля, основана на традицията,

тепърва ще нараства.

Интернет промени характеристиките на макрорамката на съвременния свят, в която трябва не само да оцелее, но и да се впише като структуроопределяща съставна научната библиотека. Основната мисия на научната библиотека е информационното осигуряване на науката. Включвайки се като необходим и основополагащ елемент в научното изследване, научната библиотека е призвана до голяма степен да генерира новото знание. Конкретната реализация на тази функционалност е трансформацията на библиотечните документи в съответствие с новите технологии за производство на информационните носители. Процесът, известен като дигитализация, е качествен скок, преминаване към ново равнище на информационно осигуряване. Субективните причини, породили еволюцията на електронната библиотека към виртуална библиотека, се обуславят от необходимостта от динамична връзка между търсещия информация и информационните източници, за да се отговори в пълна степен на неговите потребности. Реализирането на този преход стана възможно въз основа на развитието на телекомуникациите, което на свой ред предизвика качествена промяна и ново равнище на НИТ, осигуряващи функционирането и разрастването на Интернет.

От гледна точка на НИТ Интернет е катализатор на още една компютърна парадигма: Интернет компютъризация (мрежово центрирана, ориентирана към Интернет компютъризация).

Виртуалната библиотека като обединение на Интернет и електронната библиотека е доминираща тенденция в развитието на съвременните информационни ресурси.

Разширяването на изследванията в тази област, нарастващите инвестиции през последните 30 години, както и успешното функциониране на OCLC - най голямата автоматизирана библиотечна мрежа в света, би трябвало да заставят мениджърите на всяка научна библиотека да преоценят стратегиите в областта на информационното осигуряване, маркетинга на информационните ресурси и логистичните дейности, за да се осигури преструктурирането на научната библиотека в съответствие с иновациите в информационните ресурси и в Интернет.

Комуникационната функция на Интернет е само носещата съставна на информационния процес. Реализирането му се обуславя от два фактора - информация и комуникация.

Съвременна информационна инфраструктура в България

Основните компоненти на информационната инфраструктура в нашата страна са две:

1. Телефонна телекомуникационна мрежа с доминиращо
потребление на телефонни услуги.

2. Пазар на телекомуникационни и информационни услуги.
Преобладаващо аналоговата фиксирана телекомуникационна мрежа

в страната обуславя редица проблеми, които намират последователно решения с внедряване на най-нови и перспективни технологии. Телекомуникационната инфраструктура се изгражда изцяло с оптични кабелни магистрали и цифрови радиорелейни линии с преносни системи от синхронната цифрова йерархия (SDH). Транзитните и селищните цифрови централи също са от последно поколение комутационна техника. С реализирането на проекта DON (изграждане на насложена цифрова мрежа 1993 -1997) завърши първият етап от изграждането на изцяло цифрова телекомуникационна мрежа с интеграция на комутацията и пренасянето (IDN). Обществените мрежи за предаване на данни и предоставянето на услуги чрез тях са либерализирани и подлежат на лицензионен режим.

Политиката в областта на либерализацията на този сегмент от пазара не предвижда въвеждане на ограничения по отношение на броя на издадените лицензни.

Основните проблеми при изграждане на информационната инфраструктура в България са свързани с предоставянето на Интернет услуги. На първо място е проблемът с ниската скорост на доставката, което определя и ненадеждно стта и ниската скорост на реализиране на услугите.

Отсъствието на единна политика и стратегия при въвеждането на лицензионния режим за Интернет провайдерите предпостави и липса на съгласуваност и преки връзки между всички български разпространители на Интернет, поради което връзката на даден потребител с друг потребител от друг български сървър често минава през европейската или дори американската точка за свързване, което допълнително оскъпява връзката.

Другият кръг от проблеми е свързан с наличието на многообразна изчислителна техника - от големи ЕИМ до съвременни мощни сървъри и персонални компютри, която в повечето случаи е амортизирана и непригодна за съвременните софтуерни приложения. Това предпоставя не само неефективност, но и невъзможност да се използват информационните услуги.

Наложителна е необходимостта да се регламентират използваните технологии, платформи и стандарти, хармонизирани с международните. Решаването на този проблем е свързан с разработването на нормативна база (съгласувана с европейската) в областта на информационните технологии и специално за информационни услуги чрез Интернет [33].

Втора глава

ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА НАУЧНАТА БИБЛИОТЕКА

Ако всички книги биха се свили по обем, бихме имали квинтесенцията на съдържащите се в тях мисли и всички трудове, създадени през целия век, побрали на няколко лавици [48].

Джоузеф Едисон, XVIII в.

2.1. Макрорамка на системната среда на научната библиотека

Съвременните постижения на информационните и комуникационните технологии, отразяващи новите тенденции в развитието на науката и обществото, се „материализират" в иновации, проникващи във всички сфери на човешката дейност, като особена динамика се наблюдава в областта на информационните носители, пренасянето на информация и изграждането на интегрирани автоматизирани системи. Тези процеси формират нов облик и съдържание на средата, в която функционират научните библиотеки, и тяхно следствие е промяна в ролята им като специфични информационни и комуникационни институции.

Макрорамката на тези промени може да се очертае в следните направления:

• идентификация на въздействащите фактори;

• динамика, развитие, тенденции на въздействащите фактори. В науката се наблюдава силно разгръщане на диверсификационните

и интегративните процеси, което налага необходимост от многомерното им познавателно разглеждане и актуализира науковедския проблем за изграждане на реалистичен модел на нейното функциониране.

Проникването на научните знания и интензифицирането на иновациите във всички обществени сфери актуализира и проблема за посредническата роля на научната библиотека като комуникационен институт, а именно - превръщането й в активен непосредствен участник със специфични нови функции в научните изследвания и в глобалната информационна среда. Това води до повишаване на рационалността при осъществяването на комуникационните процеси, реализиращи се чрез

научните библиотеки, което се проявява в най-голяма степен при тяхната информатизация и автоматизация. В частност задълбочава се тенденцията от пълно към подчертано ефективно избирателно комплектуване на информацията в условията на качествено новата, силно разгърната информационна среда. За вземане на стратегически и оперативни решения са необходими нови методи за мониторинг и други инструменти, основани включително на наукометрията и библиометрията.

Необходимостта от бързо намиране на оперативни решения в разширяващия се контекст на осъществяваните дейности поставя нови изисквания към обмена на информация. Погледнато в глобален план, в науката, икономиката, политиката и изобщо в цялостното съдържание на обществения живот протича верижна реакция от промени, довеждащи до дълбоки трансформации. Тези промени пронизват всички елементи на обобщения модел на научните библиотеки като комуникационна система „източник на информация - предавател - канал - приемател - резултат" и довеждат до възникването на т. нар. виртуална библиотека, функционираща като глобална мрежа от качествено нов тип комуникации. Очертава се перспективата научната библиотека да се превърне в основен компонент на виртуалното информационно пространство, осигуряващ фундаменталните условия за функционирането и развитието на науката и осъществяване на новата й връзка с обществото.

Функционалната организация на процесите в научната библиотека се обуславя от вида на библиотечните документи, отразяващи развитието на информационните носители. В този смисъл еволюцията на писмените комуникации през епохите се свързва все по-тясно с технологичното равнище на производствената дейност на обществото.

Преходният период, в който се намира съвременната научна библиотека, е белязан от промените, свързани с интензивното развитие на „безхартиените" форми на информационен обмен, позволяващи интегрирането на разнообразни съществуващи и нови комуникационни

функции.

Новото поколение информационни носители (особено т.нар. „интелигентни документи") е един от белезите на високотехнологичната среда, която диктува необходимостта от реформирането на научните библиотеки. В стратегиите на интегрирането на библиотечните фондове отправен момент е количественото и качественото определяне на състава, структурата и вида им, за да бъдат те съдържателно и функцонално релевантни на изискванията на създаващото се ново поколение потребители [43].

Вътрешната реформация в научната библиотека е възможна само с интегрираното обхващане на провеждащите се в нея три типа потоци (информационен, материален и енергиен). Естествено следствие при

възприемането на новия модел на научната библиотека ще бъде промяна на нейните комуникационни функции - преминаване от относителна статичност и пасивност към активна и интерактивна комуникация. При този подход целите са ориентирани към обслужване и доставяне на информацията до потребителя независимо от това, къде се намира той в пространството и каква е неговата динамика. Съхранявайки традиционната си основна функция (информационното осигуряване на потребителите) в променящата се социална и технологична среда, библиотеките трябва да разработят, предлагат и реализират пакети услуги, ориентирани към глобална, разпределителна, интелигентна комуникация [6, с. 75].

Идентифициране на проблемната ситуация

През последните 20 години при проектирането и внедряването на автоматизираните библиотечно-информационни системи доминира тенденцията за висока степен при автоматизация на информационния поток, докато материалният поток, формиран от библиотечните документи и съответните транспортни и енергийни потоци, съставляващи в цялост библиотечните процеси, оставаха не обхванати или частично обхванати от автоматизацията. Тази ситуация, в съчетание с динамично променената системна среда, в която функционира научната библиотека, води до противоречия и невъзможност да се реализира нейната мисия -информационно осигуряване на науката с изпреварващо темпо.

Възможните подходи за решаването на проблема са усъвършенстване на съществуващите функционални структури или препроектиране (Business Process Reengineering). При усъвършенстването проблемите се свързват с осигуряване на нормална работа на вече съществуваща система. При препроектирането причините за нарушените функции на системата поставят под съмнение самата система като функционална структура и принципите на нейното действие. В този случай тя се разглежда в рамките на надсистемата.

Съвременната системната среда на научната библиотека се определя от високотехнологичната инфраструктура на изграждащото се информационно общество, поради което традиционният модел на научната библиотека и съответстващите му информационни ресурси, отговарящи на статичния, пасивен модел на комуникация, не изпълняват функционалното си предназначение. По този начин всеки нов етап от развитието на информационната инфраструктура, в която реализира функциите си научната библиотека като комуникационен институт, позволява предефиниране целите на усъвършенстването й в съответствие с настъпилите изменения в системната среда- науката и обществото. Прилаганият в този случай подход е екстроспективен - насочен от системата навън, при което се постига не субоптимизация, а оптимален проект, основан на нови положителни изменения, в пълна степен съответстващи на променената надсистема.

Основната цел на усъвършенстването на научната библиотека в съответствие с изграждащата се инфраструктура на обществото, основано на знание, може да се определи като изграждане на виртуална библиотека.

Проблемната ситуация може да се определи със следните параметри: динамичното развитие и внедряване на високотехнологичните решения в изграждащата се инфраструктура влизат в явно противоречие с традиционните организационни, функционални и технологични библиотечни структури, поради което те престават да реализират основната функция на научната библиотека [6, с. 76].

Новите предизвикателства в мениджмънта на научната библиотека

Анализът на системата научна библиотека спрямо нейните изходи трябва да помогне да се намерят отговорите на следните въпроси:

1. Кои изходи като краен продукт от дейността на научната библиотека имат най-голямо значение за постигане на целите или затрудняват постигането им?

2. Кои съставни елементи на научната библиотека дават тези

изходи?

Изследователската процедура, приложена в съответствие с дефинираната проблемна ситуация, определя изходите от всички структурни елементи на научната библиотека, които са абсолютно необходими за реализирането на полезен ефект, и тези от тях, които възпрепятстват

постигането му.

Следващият етап от процедурата изисква детайлизиране на отговорите, като се дефинират следните задачи, конкретизирани в стратегията за успешно ръководство на библиотечната институция в

новите реалности:

1. Съществуват ли неизвестни досега, нов тип организации,
които елиминират сегашната библиотечна институция и мястото и

в обществото?

2. Каква част от обхванатото от библиотечната институция информационно поле се поддава на загуби в новите условия?

3. Какви са начините за промяна на вида и качеството па предлаганите информационни продукти и услуги в условията на

глобалната мрежа?

4. Какви са начините за участие в новите виртуални пазари?

Ключовият въпрос за промяната в стереотипа на библиотечната институция не е въпрос на лидерска позиция, а за догонване във вече преструктурираното виртуално информационно пространство. Стесняването на относителния дял на традиционното библиотечно обслужване е

неизбежно следствие от внедряването на новите информационни технологии, но то предопределя и конкуренция за бъдещ по-малък пазар, ако не се преустрои на нова основа мениджмънтът на библиотечната институция.

2.2. Модели на научната библиотека в бъдещето

Прогнозният модел на научната библиотека в бъдещето е обект на изследвания както от учени-традиционалисти - библиотековеди, библиографи, философи, така и от интердисциплинни екипи, включващи учени и експерти в съвременните информационни и телекомуникационни технологии.

Песимистичният сценарий за развитието на библиотеката се представя с консервирането й до музейна институция, като функциите й се трансформират по нов начин в новата виртуална среда.

Оптимистичният сценарий интегрира традиционния модел на научната библиотека като подсистема на виртуалната среда и съответно трансформацията на модела е по отношение на новата функционалност. Един съществен аспект на този сценарий е и преобразуването на информационната и комуникационната функция на библиотеката на ново технологично равнище в съответствие с постиженията на съвременните телекомуникационни технологии.

Фокусна библиотека - фрактална библиотека

Универсалните научни библиотеки, каквито са по-голяма част от големите научни библиотеки, включително и в България (Централната библиотека и библиотечната мрежа на БАН, НБКМ, УБ „Св. Климент Охридски", РБ „Иван Вазов" - Пловдив) изграждат и развиват своите фондове във всички области на знанието. От гледна точка на детерминистичния хаос универсалността и равнопоставеността на всички области на знанието при изграждането на фондовете на големите научни библиотеки са причина за създаване на известна хаотичност. Средство за въвеждане на „порядък в хаоса" са библиотечните класификации. За разлика от класификациите на науката, които отразяват постигнатото знание в неговата динамика и непрекъснато разширяващи се граници, библиотечните класификации отразяват това знание в библиотечните документи в един „застинал", статичен момент.

Проблемите за актуалността на използваните библиотечни класификации през XXI в., които са създадени преди повече от век, се задълбочават не само от голямото им изоставане от развитието на науката,

задълбочаване на процесите на интердисциплинност и политематичност, но и от генетично заложената невъзможност да се отрази голямото вътрешно многообразие на съдържащото се в тях знание. Използваните класификации изкуствено налагат висока степен на вътрешносъдържателна определеност за даден библиотечен документ с присвояване на един класификационен индекс за точно определена област от знанието, докато в един научен труд обикновено се засягат множество проблеми. По този начин се изявява най-дълбокото противоречие между динамиката на човешкото знание и статиката на прилаганите класификации. От друга страна, задълбочаването на проблемите за навременно доставяне на информация и възможно най-пълно удовлетворяване желанието на потребителя изисква да се изгради универсален тип информационен ресурс, позволяващ бързо и точно позициониране на необходимата информация. Аналогично на заложеното структуририране на енциклопедичните издания в съвременните информационни ресурси най-широко разпространение намериха дескрипторите и hypertext структурите. Многопосочността на проблемите за систематизиране и класифициране на ресурсите в Интернет също е в подкрепа на теорията за хаоса [22].

Поведението на една система не винаги е предвидимо, като причините най-често са възникващи незначителни отклонения (които са неизбежни, но и неотчитаеми) в началните условия, но довеждат до отклонения (понякога значителни) в крайния резултат. При изграждане на ресурси (фондове) с широк профил поддържането на най-актуалното състояние във всички тематични направления е затруднено, т.е. информационният ресурс като система не е в състояние да реагира различно (гъвкаво) и динамично на околната среда.

При търсене на решение на този комплексен проблем целта е да се осъзнаят отделните елементи на библиотеката като интегрирана система със своите процеси и структури. От друга страна, изпълнявайки основната си функция в съвременните условия - да осигуряват научните изследвания с изпреварващо темпо, универсалните научни библиотеки са принудени да комплектуват библиотечни документи във всички области на знанието. Тази цел е неизпълнима по редица причини - обективни и субективни. Огромният обем информация за провеждащите се научни изследвания и резултати от тях, отразени в многообразните информационни ресурси, е практически необхватен за комплектуване от една библиотека. Съвременните стратегии за коопериране между големите научни библиотеки, при които отделни библиотеки се стремят да комплектуват максимален обем от публикации по определен отрасъл на знанието, отчасти решават въпроса, но в реалните условия е практически невъзможно да се постигне цялостно решение.

Друг масово прилаган подход в научните библиотеки е да се комплектуват т.нар. „ядра" от научна литература, т.е. утвърдени с най-висок

рейтинг (импакт-фактор) сред учените издания [45]. Този подход се практикува в библиотеките в България през последните 14 години предимно по финансови причини. Такава стратегия за концентриране на информационни ресурси „по малко отрасли на знанието, но всичко за тях или по всички отрасли, но по малко за тях" е известен като фокусен модел.

Фиг. 2

Концепцията за фокусния принцип е послужила като основа за разработване на т.нар. модели на Скинър. В разработения от него фокусен модел на „Фабриката на бъдещето" се акцентира върху „ограничения, сбит и управляем набор от продукти, технологии, количества и пазари". Приема се, че самостоятелно предприятие не би успяло да произвежда голяма гама от продукти. Номенклатурата е определена по отношение вид и брой на продуктите [46].

За получаване на модела на фабриката се възприемат груповите технологии. Прилагайки принципите на аналогията и на функционалния изоморфизъм между функционалната структура на фабрика и библиотека,

би се получил модел на библиотека от фокусен тип, представен по

посочения на фиг. 2 начин.

Като се приложи отново принципът на аналогията, но при условие, че новият модел на научната библиотека динамично ще реагира на променящите се условия за функциониране, преминаваме към синтез на посочения на фиг. 3 модел на библиотека от фрактален тип [46].

Основната идея за библиотеката на бъдещето е, че тя ще бъде не депозитариум, музей или институция с представителни функции, а нейните функции ще бъдат развити до достигане на една гъвкава производствена система за информационни ресурси и услуги.

Проблемите с управлението и контрола на тази нова структура съответно нарастват с увеличаването на новата продукция. Възможностите за разширяването на автономната структура са ограничени, но за сметка на прехода към виртуални структури.

Иновационен

потенциал

Професионална

квалификация

Мотивация

Коопериране

Прозрачност

Усъвършенстване

Ориентиране

Динамично

Фиг.З

снабдяване

Моделът се базира на факта, че съвременните библиотеки не са в състояние да реагират различно (гъвкаво) на променящата се околна среда. Фракталната библиотека се различава със своята динамичност и приложимост, както и със способността да реагира устойчиво и независимо от променящите се условия. Съответно и производствените компоненти на научната библиотека от фрактален тип представляват единна интегрирана система от процеси и структури. Предполагаемият резултат е система с неявно определени вътрешни структури и с недетерминирано поведение.

В ситуацията на турбулентен пазар могат да съществуват само гъвкави производствени системи. Еволюцията на моделите е в посока от фокусната към фракталната и виртуалната библиотека на бъдещето.

С цел да удовлетворяват специфични нужди на потребителя, свързани с качество, количество, цени и пр., е създаден друг модел на библиотеката на бъдещето - виртуалният. Основни продукти на виртуалната библиотека са виртуалните продукти и информационни технологии.

Постигането на висока степен на информационна наситеност (според въведените от ISPO измерители) и съвършенство на поредното поколение информационно-комуникационни технологии предпоставя утвърждаването на виртуалната библиотека от фрактален тип като модел на бъдещето за научната библиотека.

2.3. Новите стратегии във функциите на научната библиотека

Новата инфосфера налага нови правила, изисквания и условия за изпълнение функциите на научната библиотека. За съхраняване на нейните устойчиви функции, свързани с доставянето на релевантна информация за научните изследвания, е необходимо да се осигури кохерентност (съгласуваност) между потребителя (учен) и работната среда (информационното пространство).

Поддържането на най-важната база данни на всяка библиотека в новите условия - нейният online каталог - е съпроводено с редица трудности. От друга страна, продължаващото поддържане на фишов каталог се превръща във второстепенна функция на библиотеката в новата инфосфера. Дали тя ще бъде библиотека-донор, която преимуществено предоставя информация от собствените си фондове, или библиотека-акцептор, която преимуществено предоставя достъп до чужда (не от своите фондове) информация, за оцеляването й определящо значение ще има богатството на предоставяната информация.

В еволюцията на международните библиотечни мрежи като съставна част на изграждащата се инфраструктура на информационното общество могат да се разграничат отбелязаните в първа глава два етапа:

системно се поддържа online своден каталог (OLUS), който е на-голямата библиографска база от данни в света - над 30 млн. записи, (bibliographic utilities), записани във формат MARC 21 и достъпни по протокол Х.25. Наред с многобройни допълнителни услуги, като например: Authority control за унифицирано въвеждане на наименованията на ключовите думи; RETROCOM - ретроконверсия; MICROCOM - предоставяне на готови библиографски описания по заявка от библиотека; машиночетива версия на десетичната класификация (ДК) на Дюи; разпространение на части от сводния каталог на CDROM, се предлагат и много други, предимно платени

услуги [23],

Комплексът от програмни, технологични и комуникационни решения, които са внедрени в изградените автоматизирани библиотечни мрежи, се възприема в цялост или се адаптира и внедрява в практиката на редица страни. От 1960 г. MARC-форматът остава най-разпространеният формат, който непрекъснато се допълва и усъвършенства. Независимо от многото специфики и ограничения (например възприетите англо-американски правила за каталогизация - AACR2) MARC-форматът се използва за база за разработваните фамилии комуникативни формати -национални и международни, с което се постига безпроблемната комуникация в международния информационен обмен [31].

Освен OCLC през същия период се изграждат и разрастват и други библиотечни мрежи, които са различни по обхват, но с идентична организация и функции - online каталог, кооперирано каталогизиране, множество услуги. Например RLIN (Research Libraries Information Network) обхваща предимно университетски и научни библиотеки - на Харвардския, Принстънския, Станфордския и други университети, като поддържа и осигурява достъп до специализирани бази от данни с научна информация, научни публикации по специализирани теми. WLIN (Washington (Western) Library Network) е най-голямата регионална мрежа, функционираща в режим online от 1975 г. Отначало мрежата обхваща библиотеките на територията на щата Вашингтон, но през изминалите години се разширява и обхваща над 300 библиотеки от западните щати. 1LL1NET също в първия етап от изграждането си обхваща библиотеките на територията на щата Илинойс, но впоследствие се включват и библиотеки и от съседните щати. В изпълнение на проекта LSP (Linked System Project) е осъществена високоскоростна връзка между OCLC, RLIN, WLIN и Конгресната

библиотека.

В Канада от 1973 г. функционира библиотечната мрежа UTLAS и включва библиотеки и от САЩ и Япония. Поддържа коопериран online каталог и двуезични бази от данни - на английски и френски. Предоставя аналогични на OCLC услуги.

Интегрирането на страните от ЦИЕ в международния информационен обмен получи ново ускорение през последните 10 години като следствие от настъпилите обществено-икономически промени и поетия курс към ускорено изграждане на единното европейско информационно пространство. Допълнително благоприятно влияние оказаха и редица вътрешни и външни фактори, като разрушаването на централизацията в управлението на библиотеките, отварянето на пазара и отпадането на ограниченията при закупуване на литература, техническо и програмно осигуряване, достъп до бази от данни и пр. Засилването на книгообменните връзки е само малка част от ускорената интеграция между страните. Съвместните проекти по рамковите програми на ЕС, специфични научноизследователски програми за библиотеки, повишаване на квалификацията и преквалификация на библиотечния персонал за работа в новата технологична среда. Финансирането на процеса на ускорено внедряване на новите библиотечни технологии и интегриране в европейската и световната информационна инфраструктура на страните от ЦИЕ се осъществява с разработване на проекти по посочените и други междуправителствени и международни програми, както и спонсорство от големи фондации, посолствата на страните от G-7 в страните от ЦИЕ, държавна субсидия, собствени средства и пр.

Във всички страни от ЦИЕ най-масово разпространеният програмен продукт за автоматизация на библиотечната дейност е CDS/ISIS. Водещи в областта на автоматизацията са националните и големите научни и университетски библиотеки. След 1989 г. ускорено се разработват или се адаптират библиотечни технологии, успешно внедрени и функциониращи в напредналите страни. Целта е да се разширяват мрежите в областта на научноизследователската, образователната, информационната и други дейности, да се отварят фондовете на библиотеките в новото информационно пространство. В страните, където този процес беше не само наблюдаван, но и управляван на държавно равнище, се постигна значително нарастване и интензифициране на международния информационен обмен. Например в Русия с реализирането на проекта LIBNET се постигнаха значителни успехи в изграждането на единно информационно-комуникационно пространство на регионално равнище и неговото интегриране в международния информационен обмен.

Със стартиралия през 2000 г. проект Weblib в Русия се създаде виртуална библиотека, която включва Библиотеката на Руската академия на науките (РАН), Библиотеката по естествени науки на РАН, Държавната публична научно-техническа библиотека (ГПНТБ), ИНИОН. Website на Weblib е от портален вид и осъществява връзка към библиотеки, библиотечни мрежи и информационни ресурси на 5-те континента. В информационните ресурси на Weblib са включени освен библиографски и реферативни, също

и пълнотекстови БД, уникалният фонд алгоритми и програми на ГПНТБ (с обем над 70 хил. записи), бази от данни, съдържащи автореферати и дисертации (над 72 хил. записи), руски своден каталог по научно-техническа литература (над 552 хил. записи) и пр. [10].

Последният етап от хоризонтално структурираните йерархии на автоматизираните библиотечни мрежи е разрастването на най-голямата автоматизирана библиотечна мрежа OCLC извън пределите на Америка на територията на всички континенти, като в нея се включват повече от 250 европейски библиотеки.

2.4. Съвременни информационни ресурси и функции на научната библиотека

Новите услуги, съпътстващи технологичния пробив в телекомуникациите, вече не са приоритет на преуспяващи фирми, а са реалност'във водещи библиотеки, интегрирани в международния информационен обмен. Съответно и новите информационни ресурси изискват стандартизиране на инфраструктурата и универсализация на правово-регулаторната рамка за достъп и ползване. Научната библиотека като опорен възел на създаващото се глобално виртуално пространство трябва да поеме и функциите по управляемост на достъпа. Наред с прокламирането на свободата на достъпа до информация и знания за всеки необходимо е да се създаде достатъчно надежден механизъм за регламентиране и регулиране на този достъп.

Някои приоритети в стратегиите за развитие на научната библиотека могат да се извлекат от интегрирането на специфичните и общоинформационните им функции, които са база за изграждане на тяхната кохерентност (съгласуваност) с глобалната инфраструктура.

Структуроопределящите компоненти за научната библиотека в глобалната структура са базовото и надстроечното (виртуално) комуникационно технологично осигуряване.

2.4.1. Базово комуникационно

технологично осигуряване

Еволюцията на мрежите има за продукт новата дигитална култура, която изследователите наричат още симулативен тип култура, втора медийна епоха. Виртуалната реалност е компютърно генерирано пространство, в което потребителят е и консуматор, и създател на елементите, които го съставят: образи, форми, текст, звуци. В този виртуален алтернативен свят реалността се трансформира в многопосочна, мултивариантна, в нея времето тече в избраната посока и събитията се структурират в произволно построен ред [15].

За научната библиотека остава алтернативата за интегриране на компютърните и телекомуникационните технологии в нейната нова функционалност. Подходите са два и отразяват еволюцията на предоставянето на новите услуги:

а) Ползване на място - в този случай се обзавежда
специализирано мултимедийно потребителско място или пространство
(зала) в библиотеката-т.нар. медиатека.

б) Online достъп - библиотеката предоставя в регламентирана
форма дистанционен достъп до съхраняваните във фондовете й
мултимедийни документи.

Прилаганите стратегии за разширяване мултимедийното присъствие на интегрираните в информационното пространство библиотеки включват дигитализация на най-ценните колекции и нова политика на комплектуване на библиотечните фондове, като се увеличава делът на новите информационни ресурси - CD ROM, DVD, видеодокументи. По този начин се осигурява изпълнението на мисията на научната библиотека да пренесе във времето съхраненото знание и да участва активно в разширяване на неговите граници.

Изследвания върху комуникационната система на IBM през 1990 г.

сочат тенденции за доминиране на компютърните комуникации. Като

потвърждение на жизнеспособността на този модел за вътрешнофирмена

комуникация, наложен като управленски подход, са и просперитетът и

, устойчивите показатели на IBM през изминалите 12 години.

• Стандарти за запис, съхранение, търсене, доставяне на данни (включително метаданни).

• Идентификация, защита, кодиране (криптографиране), автентичност.

• Правова регулаторна рамка за създаване, ползване, разпространение на информацията.

Динамично развиващите се технологии на XX в. обусловиха създаването на Световната организация за интелектуалната собственост, която инициира актуализацията на определенията и границите на приложимост на понятията интелектуална собственост, начини за оценяване на нейната стойност, защитата и използването й, както и отваряне на нова страница в международните конвенции в тази област.

Най-дълъг опит в защита на авторското право има Великобритания. Използваните средства за защита на Website, в които текстът се смята за литературни произведения, а графиките и рисунките - за художествени, звуковите файлове - за звукозапис и т.н., включват специални технологични средства за защита. Съответно при липса на забрана за влизане, копиране, съхраняване на информация от сайта отговорността от ползващия отпада. При използване на други инструменти в Интернет - създаване на

хипертекстови връзки, защита на информацията в Email, която се счита съставна на Интернет, се усложнява поставянето на точна оценка за

плагиатство и авторство.

Проблемите на разграничаване на авторството в Интернет са както от правен, така и от методологичен характер. Глобалната мрежа е своеобразен катализатор на асоциирания обществен интелект. По мнение на Световната организация за интелектуалната собственост противоречието междуличностното авторско право и колективното авторство на участниците в инфосферата вероятно няма да получи разрешение в следващите 10 години. Забраните от действащия във Великобритания „Акт за защита на авторското право, дизайна и патентите" от 1988 г. (раздел 17) не важат в по-голямата си част за фотокопиране от хартиени документи, което по своята същност води до забавяне на процеса на разпространение на информацията, по-специално за документи, които съществуват и в дигитализиран вид. Страхът у повечето автори за нарушаване на правата им и ограбване на техния труд е основателен от гледна точка на вероятността за многократната експлоатация при предоставен достъп в Интернет. Същевременно в сила е и обратният ефект- безплатна реклама и популяризиране на дадения автор. В България авторските права са защитени със „Закон за авторското право и сродните му права", чието действие се разпростира и върху компютърни програми и бази данни (чл. 14): „Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и база данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя", допълнен от чл. 28а: „...времетраенето на авторското право върху гореспоменатите трае седемдесет години след разгласяването на произведението...", ичл. 18: „Авторът има изключително право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица..."

2.4.2. Изграждане на хоризонтални структури на виртуалното информационно осигуряване Новите технологии навлизат интензивно във всички сфери на човешката дейност, като обхващат както начините за реализирането им, така и крайния продукт. Зараждането на дигиталната култура и нейните нови измерения в глобалната мрежа бележат нов скок в теорията на масовите комуникации. Формирането на виртуалното пространство като надстройка, следващ слой от информационната инфраструктура е обусловено от появата на новите медии - мултимедия, хипертекст. Създаването на новия вид комуникация - интерактивната комуникация ~ също претърпява еволюцията на технологиите и от телефонната, радиокомуникацията, електронните конференции се трансформира в междуличностна компютърна комуникация. Срещите в Chat, SMS, ICQ

доминират в началото на новия век и тази тенденция е както в масовите комуникации (Интернет), така и във вътрешнофирмените комуникации във водещи фирми [53].

В първа глава беше изложена технологията на научните изследвания в контекста на научната комуникация. Както беше отбелязано, новата виртуална среда разкрива не само голямо многообразие от възможности за комуникация, но е ускоряващ и катализиращ фактор в тяхното установяване и развитие.

Web презентациите, електронните конференции, Email са само най-популярната част от комуникационния инструментариум. Ефектът от тяхното използване в научната библиотека е не само ускоряващ по отношение достъпа до библиотечните фондове. Той се изразява и във формирането на нов тип научна комуникация - т.нар. „виртуални общности", в които визуализацията на комуникацията е съществен елемент от интегрирането на научния колектив, при съблюдаване изискванията на базовото технологично-комуникационно осигуряване.

Виртуалните общности като форма на научно сътрудничество са следващо поколение международни интердисциплинни колективи, наследници на известните през 80-те години научни паркове. При виртуалните общности отпадат зависимостите от географското местонахождение на участниците, като на преден план излизат дългосрочните цели на този тип сдружения. Комуникацията във виртуалните общности е интерактивна, персонифицирана по отношение на използваните медии и обвързана с произтичащите от целите задачи.

Научната библиотека като съставна на новото виртуално медийно пространство трябва да се адаптира към характерните му особености:

• Неструктурирана комуникация - отсъства всякаква йерархия и вертикална структурна организация на движението и разпространението на информация.

• Неструктурирано съдържание - информацията е в дигитален вид, организирана в съответствие с навигацията на потребителите и наличните хипертекстови форми.

• Интерактивно взаимодействие между страните в комуникационния процес с персонификация на интересите им.

Пътищата за постигане на интеграция на потребителя с информационното пространство са свързани с единството на средствата за достъп и обслужване, а именно:

• Постигане на единна форма за представяне на резултатите независимо от местоположението, вида и структурата на информационните ресурси.

• Постигане на максимална удовлетвореност на индивидуалните изисквания на потребителя по отношение вида, обхвата, дълбочината,

точността, автентичността, времето и мястото за достъп до информационните ресурси.

• Унификация на правовата регламентация на достъпа и ползването, максимално удовлетворяваща потребителя и ненакърняваща неговите права и правата на участващите в комуникационния процес.

2.5. Класификация на съвременните информационни ресурси на научната библиотека

Технологиите на XX в. дадоха на човечеството възможността да се сбъдне в ново измерение пророчеството в „Наблюдателят" на Джоузеф Едисон от XVIII в.

За генериране на новите бази от данни освен използване на съвременни креативни техники на Webdesign се предвижда възможност за максималното им отваряне както към специфичната аудитория - научната общност; така и към масовия потребител. Структурирането на базата отразява тенденциите за обогатяване на мултимедийното представяне и възможностите за информационно търсене. Един от основните критерии за оценка на качеството на предоставяната информация е нейната актуалност. Освен дигитализация на представените традиционни източници е необходима текуща актуализация с издирване на нови библиографски източници в средата на Интернет [27]. Те се формират както от дигитализирани варианти на традиционните издания, така и от новите видове издания - електронни и виртуални. Характеристиките на тези издания предполагат определена технология на достъп и ползване, свързани с особеностите на преносната среда и финансови бариери. Самите електронни и особено виртуалните документи често са уникални и ползването им е възможно само в момента на тяхното генериране. Това поражда редица въпроси, свързани с идентифицирането на следните параметри:

• доказателствената стойност на цитираните източници;

• авторските права;

• право на ползване;

• оторизиран достъп и пр.

От друга страна, развитието на информационните ресурси в Интернет се съпътства от лавинообразно увеличаващия се обем на информационния обмен, обременен от рекламния „шум" и разрастващия се поток на „сивата литература".

Проблемите на намаляване на информационния шум и получаване на релевантна информация получават частично решение както с разработването на специално програмно осигуряване -т.нар. интелигентни агенти - експертни системи с някои функции на изкуствен интелект, така и с генериране на структурирани бази от данни - метаданни, които съдържат съществените характеристики на информационните ресурси. Споровете

около създаването на универсален формат за представяне на библиографска информация продължават. Като най-перспективни след 1995 г. се утвърждават Dublin Core и XML.

В първия етап от процедурата за създаване на вторични документи (библиографски бази от данни) в новата информационно-комуникационна среда е необходимо да се локализират източниците на информация, видовете публикации, начините и видовете достъп и ползване, да се направи предварителна оценка на качеството на предоставената информация по определени критерии.

Традиционните критерии за оценка на източниците на информация се обогатява с нови, произтичащи от характеристиките на новите информационни източници и съответстващи на качествено променените потребителски критерии.

В таблица 3 са представени съответствията между критериите за оценка на традиционни и съвременни информационни източници, като е отразена тяхната еволюция от статично представени ресурси към динамичното им развитие и обновление.

Таблица 3

Традиционни информационни източници	Online информационни източници
Критерии за подбор ма информация	Съдържание на БД
Пълнота на представяне на търсената информация	Хронологичен обхват
Надеждност на представената информация	Достъп до БД
Релевантност на информацията	Възможности за търсене
Достъп до първоизточника	Вид на отразените в БД документи
Качество на библиографските записи (пълнота, точност, достоверност, актуалност)	Качество на библиографските записи (пълнота, точност, достоверност, актуалност)
Възможности за оперативен достъп и търсене в първоизточника	Цена на достъп и търсене в БД достъп до първоизточника
Година на издаване	Период за актуализация

Базите данни еволюират от т.нар. първо поколение (60-те - 80-те години на XX в.), което представляваше дигитализиран вариант на съществуващи библиографски бази от данни на CD ROM, достъпни offline, впоследствие и online, към второ и следващи поколения, каквито са съвременните електронни издания, виртуални библиотеки и справочници.

Определянето на критерии за оценка на съвременното поколение информационни източници е подчинено на характеристиките, определящи вида на самите източници - съответно бази от данни - донори, или бази от данни - акцептори. Първите предоставят предварително акумулирана

информация (типичен пример са библиографските бази от данни - online каталози, пълнотекстовите БД). При тях критериите за качество на предоставяните информационни ресурси се свеждат до оценка на обема, периода на актуализация, точност, възможности за реферативен, контент-,

цитат-анализ, цена на достъпа.

При бази от данни - акцептори, се оценява достъпът до предлаганите информационни ресурси - възможности за търсене, качество на интерфейса, цена на достъпа.

В основата на стратегията за използване на единия или другия вид информационни източници е уточняването на тематиката, по която ще се търси. Необходимо е да се дефинира съвкупност от идентифициращи я термини, включително и алтернативни.

Вторият етап от процедурата включва изграждане на стратегия за търсене на информация, която да е съобразена със спецификите на online search, характеризиращ се като интерактивен процес на търсене, при който междинните резултати се използват за уточняване и оптимизация на крайния

резултат.

Представените в Интернет информационни ресурси са достъпни

чрез съвременните средства за търсене (Virtual libraries, Directories, Search Engines), чиито възможности еволюират с експанзията на Интернет.

Подборът на източниците на информация се затруднява, тъй като те непрекъснато се увеличават количествено и във видово отношение: центрове, хостове, сайтове. С доминиращото разрастване на технологията WWW достъпът до вторичната информация - библиографски бази от данни и online каталози, е възможен чрез Website на библиотеки, библиотечни мрежи, университети, специализирани издания. Друг съществен източник на актуална информация са електронните конференции, дискусионните групи, електронните публикации в списания, вестници, книги, пълнотекстовите бази от данни. От друга страна, един източник може да бъде достъпен както в традиционния му вид - на хартиен носител, така и като CD ROM и online база от данни.

Една примерна процедура за издирване и систематизиране на библиографски записи за публикации на български учени в Интернет може да включва посочените в таблица 4 информационни източници.

Указателите имат редица преимущества пред виртуалните библиотеки по отношение на систематизираност, пълнота и актуалност на обхващаните ресурси, което до известна степен компенсира получаваната релевантна, но по-малка по обем информация. Машините за търсене се включват автоматично от някои указатели, но повечето от тях се стартират

и самостоятелно.

Търсенето в базите на хостовете обикновено се заплаща, като се таксува само времето, в което процесорът търси в базите. Използваеми са

всички команди за информационно търсене, съществуват затруднения при съхраняване на резултатите от търсенето, за безпроблемна работа е необходим известен опит в ползването на БД.

Таблица 4

Видове информационни	Обем и тематична	Адреси
ресурси	насоченост	Адреси
Виртуални библиотеки
Internet	Библиография в областта на	http ://vvvvw. ipl.org;
Public Library	биологическите науки:	(http://ipl.ub.lti.se')
BUBL Subject Links		http //'www.bubl.ac.uk/link;
Magelan		http//mckonley.com;
Whole Internet Catalog		http://www.gnn.coni;
WWW Virtual Library		http://www.w3.org;
Special Internet		http://www.uwm..edu (The
Connections		YanoffList)
Указатели	Списък на машини	http://wvvw.netmasters.co.uk /european search engines
Хостове
Dialog	500 налични БД във всички области на знанието	http://\vww.dialogweb. com
STN	Над 40 библиографски БД
Patent Index (Derwent)	в областите:
IMPADOC	патенти.
Chemical Abstracts (CA)	химия.
Plus	технически науки,
COMPENDEX, INSPEC	медицина, биология,
Medline, Biosis Embase	икономика и бизнес
CEN, CIN, PROMPT
STN Easy	БД чрез WWW	http://www.stneasy.fiz-karlsruhe.de
GALE	БД медицина и фармация	http://infotrac.london.galegr oup.com/itweb/
JICST	БД от над 3 млн. библиографски записи, вкл. реферирани на английски език	http://jois..jsl.go.jp
Cambridge Scientific	БД по медицина, биология,	http://www.csa. com
Abstracts	метали, екологично законодателство
Американски институт за	БД	http://www.isinet.com
научна информация ISI
Scientific Citation Index;	8000 научни списания и
Social Sciences Citation	пълни библиографски
Index;	описания на статиите в тях с
Arts&Humanities Citation	препратки към статии, в
Index	които се цитира избраната статия SCI

Таблица 4 - продължение

Адреси

Видове информационни	насоченост	Адреси
Електронни списания Planet Science Internet Journal of chemistry ARL Directory of Electronic Journals and Newsletters New Journal of Physics	Електронна версия на 1/3 от печатния аналог на списание New Scientist Електронно списание без печатен аналог Указател на академични списания и бюлетини Ново списание по физика, издание на Американския физически институг (AIP) и Германското физическо	http://www.new-scientist, com
		http://www.ijc,com- http://arl.cni.org/scomm/edir

Издателства Elsevier Science Springer EBSCO IS1 Current contents Electronic journal navigator	ScienceDirect: достъп до електронния вариант на 1100 издавани научни списания	http://www.sciencedjirect. com
		http://www.link.springer.de
		http://wwvv.ebsco.com http://www.isinet.com http:.//www .navigator. blackwell.co.uk

За научната общност интерес представлява достъпът до големите хостове за библиографски данни на Американския институт за научна информация - STN, GALE, Японският център за научна, техническа и медицинска информация JICST, Jade, UNCOVER, ArticleFirst, Zeitschriftendienst, UMI Dissertation Express, Government Publication Network,

Belstein/Netfire и др.

Метаданни и метабази от данни се определят като следващо поколение бази от данни. По своята същност те са модел на оригинален документ (Document Like Object), обогатен с нови функции и възможности. Съществува паралел между процесите на каталогизация и генериране на метаданни и каталогизацията и създаването на библиографска база от данни. При каталогизацията се спазват строгите правила на библиографското описание по даден стандарт, определящи изгледа на каталожния фиш (съответно при традиционния каталог или на библиографския запис в съответния формат - в електронния му вариант). При създаването на метаданните се изхожда от представянето на информацията в Интернет - те. те са машинночетима информация за ресурси в Интернет. На библиографския запис в традиционния или електронния

каталог съответства строго определен документ, което произтича от основното предназначение на каталога - документът да бъде физически идентифициран. При създаването на този запис се изхожда от правила за каталогизация, възприети от дадената библиотека, и той съдържа допълнителна информация, съответстваща на спецификата на обслужването в нея. Следователно ориентацията на този запис е повече към библиотекаря, който трябва да достави нужните документи, отколкото към потребителя. При библиографския запис на метаданните се изхожда от принципа за пълно и еднозначно съответствие между местонамирането на документа (включително за всяко копие) и метаданните за него в глобалната мрежа, така че потребителят да има точна информация за начина за достъп до него. По този начин се осъществява принципът за персонификация и диверсификация на библиотечното обслужване в новата инфосфера.

Научната библиотека притежава необходимите белези на инфраструктура на виртуалното пространство: идентификация, устойчивост, автентичност, правна регулация по отношение предоставянето на достъп до преобразувани в необходимия вид за интегриране информационни ресурси. Необходима е активна позиция и изпреварващо темпо за внедряване на новите технологии, по-специално преход от Web технологиите към Webcreation [55].

Webcreation е съвкупност от семантични Web инструменти за автоматично генериране на метаресурси в информационните мрежи. Това е един от подходите за създаването на съвременната виртуална Александрийска библиотека, която да съхранява във всеки един момент постигнатите граници на човешкото познание [51].

Трета глава

БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМ АЦИОННО Б РОКЕРСТВО

Ако темпото на вътрешната промяна е по-бавно от темпото на външната, значи краят е близко...

Джак Уелч - президент на General Electric Co.

3.1. Научната библиотека и съвременната

маркетингова система

Съвкупността от всички връзки и взаимодействия на научната библиотека със системната среда задава модела на нейното функциониране и съответно потенциала за нейното развитие. Маркетинговата система се превръща в основна компонента на системната среда на научната библиотека, доколкото включва технологическите, икономическите, политическите и културните фактори, които й въздействат и определят условията за нейното функциониране. Комплексът от процесите, тенденциите и закономерностите, които протичат и са налице във всяко едно от тези направления, съответно изисква правилна оценка и ориентация за осигуряване на безпроблемното функциониране на научната библиотека и нейното адаптиране към промените на системната среда.

Анализът на системната среда на научната библиотека и идентифицирането на проблемната ситуация във втора глава дават основание да се определят кои са перспективните модели за развитието на научната библиотека. Същевременно с отчитането на външните фактори, които непрекъснато се променят и са в динамично взаимодействие с научната библиотека, се конкретизира стратегията за функционална трансформация на научната библиотека.

Посочените направления на въздействие на маркетинговата система върху научната библиотека имат за резултат появата и развитието на нови функции, ориентирани към пазарни ниши и постигане на конкретни икономически резултати. Прилагайки системния подход за изследване на този процес, могат да се изолират отделни подсистеми, които имат свои специфични характеристики и проявления и имат решаващо значение за реализирането на новите функции на библиотеката. Същевременно постигане на максималното опознаване и разбиране на тяхното въздействие е възможно само ако те се разглеждат в единство. Обхващането на маркетинговата система на научната библиотека и нейната системна среда

чрез анализирането им в тяхната цялост е задача с много параметри и възможни очаквани и неочаквани неизвестни.

Установените от Ф. Котлър [40] принципи за системен анализ на една компания чрез обхващане на нейната обща среда, различните й „публики" и маркетинговата й система са приложими и за научната библиотека, но с известна адаптация и видоизменения. Преди всичко изброените три елемента се намират в динамично и многопосочно взаимодействие както помежду си, така и с многообразни обекти от външната за научната библиотека среда.

Технологиите и глобализацията са факторите, които определят съвременния живот. Непрекъснатите динамични промени наложиха нови стратегии за оцеляване и просперитет за водещите световни компании. Промените в маркетинга засягат преместването на акцента от продажбите към обслужването и съоветно промяна в критериите за постигане на удовлетворяващи резултати.

Разширяване на знанията за потребителите се превръща в доминираща тенденция в маркетинговите стратегии на водещи компании. Интересите на потребителя са водещи при предлагането на нови услуги. За непрекъсната връзка с клиента се използват всички възможни медии, нови технологии от рекламата до пласмента - видеоконферентни зали, автоматизация на продажбите, Web презентации, Интернет технологии и пр. Съответно се променят и стереотипите на мислене, променя се мениджмънтът на маркетинга, като основните процедури се запазват, но начините за реализация са различни при новите условия.

В условията на глобализиращия се свят пр^отичат процеси и се очертават тенденции, чиято икономическа цена е трудно да бъде прогнозирана, но те императивно налагат промени в маркетинговата система на напредналите национални икономики.

Тези тенденции изискват усъвършенстване на функциите на маркетинговия мениджмънт, което се изразява в постигане на умение не само за събиране на пълна, всеобхватна, релевантна, оперативна информация, но и намиране на точните методи й инструментариум за системен анализ. По този начин става възможно отчитане на всички фактори на системната среда, в която се формира и функционира маркетинговата система за определен обхват - страна, регион, като се вземат под внимание всички регулативи и тяхното положително или отрицателно въздействие.

Достоверността и надеждността на маркетинговите анализи, прогнози, стратегии и оперативни решения са определящи за ефективността на маркетинга и съответно тяхното влияние върху съвременните икономики. Някои изследователи на динамиката на регионалните и световните пазари посочват четири основни фактора за нарастващата роля на маркетинговата система в съвременния бизнес и неговото прогнозно развитие [17]:

• Целесъобразните пазари ще се превърнат в ключово решение за някои национални икономики, което ще има за следствие драматични промени и преструктуриране в производствата.

• Ще нараства значението на маркетинговия микс в доходоносните пазари, при което ще нарастват инвестициите в рекламата.

• Приоритетно ще се развива непрекъснатият мониторинг на потребителския поток, като ще се прилагат все по-усъвършенствани методи и инструменти за анализ на пазарното поведение с цел изработване на печеливши стратегии за развитие.

• Динамично и гъвкаво ще протича адаптацията към промените на пазара (ценообразуването, добавената стойност, разширяване на съществуващите и разкриване на нови пазарни ниши).

Функционирането на маркетинговата система е в пряка връзка и взаимодействие с макросредата - глобалната, регионалната, националната икономика. От друга страна, нарастващото значение на експорта за формирането на брутния вътрешен продукт (БВП) [ 18] на развитите страни ги поставя в още по-голяма зависимост от промените в глобалната политическа и икономическа среда. Нарастващото потребление на енергоизточници, суровини, инфлацията, протекционизмът, екологичните проблеми, сривовете на редица регионални пазари оказват своето негативно въздействие върху световната икономика и същевременно доказват нарастващото значение на ефективния маркетинг.

Влиянието на новите технологии върху маркетинговата система е както по отношение на ускоряване на производствата, така и по отношение на промените на структурата на пазара.

Засилващата се тенденция на нарастващ дял на предлаганите услуги за сметка на предлаганите стоки също е следствие от всепроникващото въздействие на новите технологии [21]. От друга страна, непрекъснатото нарастване на инвестициите в телекомуникациите и компютърните технологии, провокирано както от високата им доходност, така и от повсеместното им проникване във всички сфери на икономиката, обуславя появата на нови видове производства и внася промени в характера и качеството на труда.

Успешното развитие на дадена икономика - от малкия и средния бизнес до националните и регионалните икономики - се определя от динамичната адаптация, търсенето и откриването на нови, по-ефективни мениджърски методи и средства в условията на новите технологии и съответно прилагането им както за изучаване на потребителския поток, така и за въздействие върху него. Динамично протичащите процеси на глобализация на пазарите са съпътствани със съответстващата глобализация на потреблението и появата на феномена, наречен глобален потребител.

Степента на готовност на едно общество за адаптация към тези промени се определя както от постигнатото равнище на информатизация, така и от съотнасянето му към многомерен комплекс от исторически и културни предпоставки. Те определят обществените нагласи за взаимодействие, развитие и модернизация или изолация и отхвърляне, изостаналост. Фактори за развитието на едно общество са равнището на образованието, езикът, религията, правото, обществената система, изкуството, но също и отношението към производствената дейност и маркетинговата система. Съответно се открояват отделни обществени групи с общи или сходни нагласи, които се определят както от техните интереси, така и от професионалната им среда. Бизнесмените и финансистите имат решаващо влияние върху реалната маркетингова система, доколкото регулират движението на капитали, представляващи в своята същност ключ към производството и пазарите.

Потребителите на научната библиотека във всичките й бъдещи функционални модели са учените-изследователи със своите специфични изисквания, нагласи, динамика на интересите и комуникациите. По своята същност те представляват обособена група потребители, които са с голямо сходство на параметрите за всяка страна и регион.

Основните елементи на всяка маркетингова система, включително и на научната библиотека, са на първо място контактите. Тяхното многообразие (от междуличностните до бизнес контактите, медиите) определя различните видове въздействие върху потребителите, като се използват включително и обществени, стопански, административни средства за въздействие.

Системният анализ на маркетинговата система се определя като допитване, което служи да се подпомогне вземането на решение, като се избере определено действие чрез систематично изследване на неговите действителни цели. За база се взема количественото сравнение на цените, ефективността и рисковете, свързани с алтернативни политики или стратегии за постигането им, а като резултат е възможно да се формират допълнителни алтернативи, ако анализираните се нуждаят от преоценка [37].

По своята същност маркетинговата система представлява процес на конверсия. Кибернетичният модел „ input - output" и свързващата ги „черна кутия" в цялост е конверсията между двата полюса: вход и изход.

Конверсията на библиотечната маркетингова система момее да се представи в три блока:

1. Вход - материали, енергия, труд, капитали, информация, умения, технологии.

2. Конверсия - библиотечни документи, библиотечни информационни услуги, нови умения, комуникации, усъвършенствани технологии, качествени промени в труда.

3. Изход - библиотечни информационни продукти, услуги,

информация, убеждение, доверие.

Първоизточниците на информацията в една научна библиотека се локализират и идентифицират в зависимост от вида на библиотечните документи - първични или вторични. В новата инфосфера достъпът до първоизточниците е определящ за удовлетворяване на информационните потребности и от своя страна влияе върху интереса към тях. Следователно научната библиотека в ролята си на първичен производител на информация се изправя пред редица проблеми, свързани с технологични, финансови и

стратегически задачи.

Необходимостта от съчетаването на подходящото технологично осигуряване с висококвалифициран програмистки труд, наличието на определен финансов ресурс и други допълнителни осигуряващи съставни са необходимото условие за ефективното им използване и получаване на

максимална доходност.

Вариантите на участие на научната библиотека в производството на нови продукти са разнообразни, но постигането на завършен цикъл на производство на даден продукт е най-печелившият от тях. Проблемите, пред които би се изправила библиотеката, са както от стратегически характер -необходимостта от все повече нови, по-разнообразни и атрактивни продукти, така и от изградена система за проучване на информационните потребности и нагласи, значителни инвестиции в системата и осигуряващите я логистични програми, за да се постигне оптимално съчетаване на всички елементи от

маркетинговия микс.

Системният пазарен подход изисква не само интеграция и адаптация на всички елементи на маркетинговия микс, но и поставянето им в пряка зависимост и динамично взаимодействие с потребителските интереси -възможно най-прецизното им проучване, познаване и прогнозируемост.

Могат да се използват различни по характер техники за анализ на маркетинговата система - формална или аналитична.

Формална (т.нар. mapping) - картографиране на пазара. Чрез техниката mapping е възможно, от една страна, да се идентифицира позицията на дадения участник на пазара, а от друга - на предлаганите от него продукти. Идентифицирането на участниците на пазара на информационни продукти и услуги се улеснява от характера на производството и свързаните с него организации, институции, професии. Идентифицирането на конкурентите и партньорите на научната библиотека и техните характеристики е необходимо за оценяване на позициите им на пазара. За целта се прилагат специално съставени скали за оценка [40].

За идентифициране на предлаганите информационни продукти се използват критерии, включващи на първо място разработени скали на потребителски оценки на техните характеристики, включително и експертни

оценки. Тези две идентификации позволяват не само подходящо позициониране на научната библиотека като участник на пазара с предлаганите от нея продукти, но откриване на незаети от други участници пазарни ниши и навлизане в неразработени територии.

Системният анализ на пазарното присъствие на научната библиотека като участник изисква във всеки един момент точна картина на всички нейни непосредствени и опосредствени връзки със системната среда- партньори, конкуренти, всички посредници по веригата между източниците и потребителите на информационните ресурси. Като най-всеобхващащ и с голяма прогнозируемост е т.нар. SWAT анализ (Strength, Weakness, Opportunities and Threats), който дава възможно най-изчерпателна и правилната оценка на потенциала за участие в динамично променящи се условия на пазарното присъствие на научната библиотека [32].

Основен принцип и главен ориентир на действие за научната библиотека е изработването на правилната стратегия и тактика за ефективно заемане на пазарните ниши преди други участници на пазара.

Търсенето и предлагането са основополагащите процеси на цялата маркетингова система. Определенията за търсенето и предлагането са различни от гледна точка на формализирани икономически модели или психологични нагласи и проучване на пазарното поведение на потребителя.

Търсенето е количеството продукти, които хората ще купят по всяко време за дадена цена. В теорията на маркетинга се използват понятията желание за покупка, платежоспособно търсене. Съвременните изследвания в тази област са ориентирани към целенасочено натрупване на информация за потребителското търсене, от анализа на която се извежда стратегия за предлагане на определени видове продукти, която на свой ред включва и средства и методи за влияние и въздействие върху потребителите в тази насока.

Предлагането е количеството от даден продукт, който производителят е в състояние да осигури на дадена цена.

Теориите на търсенето и предлагането се основават на аксиоматичното предположение, че с нарастване на цената на даден продукт търсенето намалява, а предлагането се увеличава.

Пресечната точка на кривата на търсенето и предлагането е оптималното съчетание между цена и предлагане - т.е. в този момент продавачът е готов да продаде предлагания от него продукт на цената, която потребителят е готов да плати за него.

Постигането на този оптимум е основната задача на маркетинга и изисква непрекъснато динамично взаимодействие и развитие на маркетинговата система. Проблемът за оптимума за предоставяните от научната библиотека продукти и услуги се усложнява от определяне на измерител и скала за оценка на тази стойност, която съответства на готовността да се плати от потребителите й.

Факторите, които в най-голяма степен влияят на взаимно обусловения процес търсене - предлагане, се формализират до следните 4 постулата според Т. Кенън [44]:

1. Най-добрата конкуренция - даден продукт или услуга се предлага от много продавачи на много купувачи.

2. Най-добрата информация - всички продавачи и купувачи имат на разположение цялата информация, за да оценят всестранно предложенията на другите страни.

3. Улеснен пазарен достъп и изход - продавачите и купувачите могат да влязат на пазара на ниски цени и безпроблемно да излязат от пазара.

4. Икономически купувач - купувачите активно търсят варианти за максимално извличане на полезност от покупката.

Приложени за реализираните услуги от научната библиотека, тези постулати налагат някои ограничения, произтичащи от стесняване на обхвата на пазарното присъствие на действителни и потенциални организации, които притежават готовност да участват в информационното осигуряване на научните изследвания за определен или неопределен период от време.

В действителност съществуват много променливи и неизвестни, които съставят реалната пазарна ситуация. Тяхното систематизиране може да се направи по отношение на двата основни параметъра - участници и

продукти:

• Неопределен брой реални и потенциални потребители на даден

продукт или услуга.

• Неопределен вид действителни и потенциални потребителски

предпочитания.

• Неизвестно място, време и начин на вземане на решение за

търсене и покупка на даден продукт.

• Неизвестна мотивация за покупка на даден продукт и възможности за въздействие върху него в изгодна за продавача насока.

• Неизвестна потребителска оценка за цената на продукта или услугата, която е платима от клиента.

Тези и множество външни фактори допълнително усложняват пазарната среда. С предоставяното от съвременните технологии в библиотеките многообразие в начина, мястото, времето и предпочитанията за достъп и ползване на библиотечните информационни услуги се увеличава неопределеността на потребителското поведение и прогнозируемост на потребителската оценка. Възможност за намаляване на тази неизвестност и неопределеност се внася с йерархията на пазара, която се отразява в характеристиките на маркетинговата система:

1. Съставяне на прогноза от страна на производителя за продаваемостта на продукт или услуга на базата на достоверна, точна, надеждна информация за клиентите и тяхната оценка.

2. Определяне на участието на посредници между производителя и потребителя на информационните продукти и услуги на базата на анализиране на информация за евентуален пазарен успех на продукта или услугата, но също и за потребителите и техните предпочитания, нагласи, потенциални потребности, които биха били доходоносни за посредниците.

3. Институционални инициативи - правителства, отделни министерства или неправителствени организации съответно биха предприели законодателни или граждански мерки с протекционалистичен характер, ако се докаже полезността на дадения продукт или услуга за обществото или отделни групи от населението при спазването на установения правов ред.

Информацията, комуникацията, рационалното управление на ресурсите са генетично присъщи на научната библиотека и те са необходимо условие за вземане на всяко ефективно маркетингово решение.

3.2. Маркетингова концепция на научната библиотека

Динамично променящата се инфосфера създава нови условия и съответно нови предизвикателства пред глобалните пазари, маркетинговата дейност, върху съвременния бизнес. Маркетингът като евристика в съвременното познание намира нови възможности за реализация и развитие, черпейки потенциал от новите технологии.

Информационните и комуникационните технологии доведоха не само до ускоряване на взаимодействието с потребителя и съответно динамичното взаимодействие с пазарната среда, но и до намаляване на разходите за комуникации, разходите на време и премахване на пространствените бариери. Нарасналите възможности за бизнес общуване, намирането на по-ефективни и гъвкави решения, адаптация към динамичните промени са новите параметри на съвременната маркетингова система.

Концепцията за всепроникващата маркетингова идея, развита от Е. Берковиц, се основава на анализа на маркетинга като движеща сила на американската икономика [34].

Новите идеи в маркетинга са обусловени преди всичко от новите технологии и глобализиращата се световна икономика, но те са и следствие от осмислянето на важни закономерности, осигуряващи непрекъснат просперитет на световноизвестните фирми.

Концепцията, която въвежда маркетинга в началото на производствения процес вместо само в неговия край, е успешно приложена в дейността на General Electric Company. Новото виждане за маркетинга, приложено в тази компания, е схващането за продажбата като един, но не

единствен елемент от маркетинга. Маркетинговата идея се включва в самото начало на производствения процес, като потребителят е главното определящо начало за производството на продуктите и услугите, но за удовлетворяване на неговите потребности компанията изхожда не на последно място и от своите интереси.

Експанзията на т.нар. дигитални пазари на стоки и услуги внася нови елементи и налага нови стратегии в рекламата, маркетинга и мениджмънта на научните библиотеки. Промените в комуникациите вътре в научната библиотека, които доминиращо са от традиционен тип (хартия, телефон), започват с изграждането на локалните мрежи и свързването към Интернет (Email, Usegroup, Chat и пр.). Постигането на обвързаност между новите технологии за пренасяне и съхраняване на информацията и комуникациите вътре в научната библиотека е приоритет за интегрираните автоматизирани библиотечни системи. Необходимостта от локализиране на пресечните точки на библиотечните процеси с потребителските интереси в една интегрирана информационна среда е продиктувана от доставянето на необходимия продукт за най-кратък срок и качествено новите изисквания по отношение на релевантност, пълнота и поливариантност. Нарастващата роля на библиотекаря в качеството му на мениджър се определя от знанията и уменията, които се изискват не само за доставяне на информация, но и за нейното систематизиране по критериите за създаване на нужния информационен продукт за всеки индивидуален потребител.

Настъпилите промени в комуникационната среда налагат своя отпечатък и върху обмена и движението на информационните продукти. Традиционните документални и информационни потоци се вписват по нов начин с нови параметри и нови граници в динамично променящото се информационно пространство. Научно-техническата информация се цени преди всичко като изгодна инвестиция в бъдещето, което от своя страна изисква и пренастройка на персонала за работа по правилата на бизнеса. Демократичният принцип за равен и свободен достъп до информацията предполага потенциален клиент на информационните услуги на научната библиотека да бъде всеки гражданин, независимо от статут, длъжностно положение, образование и професионална квалификация. Основният контингент от потребители традиционно се определя от тематичната особеност на библиотечните фондове. Задачите на маркетинга е да се проучат информационните интереси, като се използват нетрадиционни методи и нови

технологии.

Маркетинговата концепция еволюира през последните 30 години от концепцията на четирите „Р" към концепцията на четирите „О", четирите „С", за да достигне до концепцията на четирите „I".

Концепцията на четирите „Р" включва елементите, дефинирани за пръв път от Е. Маккарти (1960), и е ориентирана към продуктите [16]:

1. Продукт (Product) - стока, услуга, идея, предназначена да удовлетвори определена потребност иа потребителя.

2. Цена (Price) - разменната стойност на продукта.

3. Промоция (Promotion) - осъществяване на комуникацията между продавача и купувача с използване на различни средства и подходи.

4. Пласмент (Place) - осъществяване доставката на продукта до клиента.

Освен уникално съчетание те представляват контролирувми елементи на маркетинговата система. За разлика от тях някои автори определят елементите на външната среда (икономически, технологични, социални, конкурентни и регулативни) като неконтролируеми елементи.

Съвкупността от всички тези елементи - контролируеми и неконтролируеми, както и оценките, действията, различните техники на модерния мениджмънт, насочени към успешна реализация на даден продукт в реалната пазарна среда, се определят като маркетингов микс.

Понятието маркетингов микс се въвежда за пръв път от Нейл Бордън от Харвардския университет през 1957 г. [35].

„В своята маркетингова дейност мениджърът постоянно търси маркетингов микс, който да донесе печалба на всеки продукт... В стремежа си да запази или увеличи печалбата мениджърът като практик се старае да промени различни процедури и политики, съставящи маркетинговата програма. Успехът на мениджъра зависи от неговото познание на силите, които действат на пазара и влияят на всеки продукт или група продукти, и от неговото умение да изработва „микс" от маркетингови методи, които да отговарят и да се съобразяват с тези сили, за да се получи задоволителна печалба" [7].

Ф. Котлър определя маркетинговия микс като .................. набор от

подлежащи на контрол променливи, които фирмата може да използва, за да влияе върху реакциите на купувача" [14].

Всички елементи на маркетинговия микс се подлагат на различни комбинации с цел да се получи най-успешното пазарно представяне.

Всеки един от основните елементи на концепцията за четирите „Р" сам по себе си формира субмикс, който участва в общия микс.

Например в продуктовия микс на една научна библиотека могат да доминират възприети стратегии и тактики за позиционирането на пазара - по-високо качество на предлаганите информационни продукти за сметка на по-дълга гаранция, по-ниско качество, но по-сигурно поддържане. Положителното отношение към информационните продукти и в двата случая се определя от степента на удовлетвореност на потребителя и съчетаването на този субмикс с останалите елементи.

Цената също предлага варианти за субмиксове. Например премийни цени, multi level marketing (самоорганизираща се пирамидална

Уникалността на момента, когато в резултат на търсене в Интернет се попада на много ценна информация, зависи от промените в преносната среда. В някои случаи услугата има жизнен цикъл, равен на времето на нейното получаване, откъдето следва, че тя трябва да се консумира в същото време.

Успешно прилагана техника в маркетинга е т.нар. напасване {matching), при което се постига най-пълно съвпадение между предлагането на продукти и техните потребители. Маркетинговата стратегия в този случай е насочена към откриване на тази група потребители, които да удовлетворяват различни свои потребности с предлаганите продукти. Обратният процес - на удовлетворяване на една потребност с различни продукти, обикновено се свързва с насищане на пазара и изисква съответно мерки за преориентация на маркетинговите решения и планиране.

Дейността на библиотечния персонал се свързва преди всичко с техническото търсене на определена информация, справочната функция, познанията на класификационните схеми, но библиотекарят е и консултант, експерт, който осигурява предаването на информацията към потребителя, той е и педагогически посредник при формирането и изпълнението на заявката на потребителя. Тази роля на библиотечния персонал е съсредоточена в изследователските служби, които са обичайно звено в големите библиотеки в САЩ и Западна Европа, макар и с някои различия по отношение на обхвата на информационния сектор, който заемат. Задачите на изследователските служби са насочени в двете основни направления на изследване - информация за структурата на читателския контингент на научната библиотека и развитието на културологичната функция на научната библиотека, конкретизирана в изследване на социологията на четенето, развитие и усъвършенстване на методите за изучаване на информационните потребности, взети в динамиката на променящата се външна среда и конюнктурни влияния. Законово фиксираните договорни отношения между потребителите и производителите на информационните продукти спомага за произвеждането на релевантен, качествен информационен продукт, с което се постига двустранна удовлетвореност.

Финансовият проблем, който е най-тежък за библиотеките, се решава или чрез комерсиализиране на дейността и отклоняване в посока на конюнктурни задачи, или чрез спонсорство. В тази интелектуална област опитите за самофинансиране в световен мащаб показват почти повсеместен неуспех. В развитите страни делът на държавната субсидия за информационна дейност е над 65%. В САЩ информационните центрове са непечеливши, като успяват само да си възвърнат разходите за проучванията без или с минимална печалба. Възможни варианти за финансиране у нас са освен спонсорство, също и кредитиране срещу бъдещо получаване на

информационен продукт, въвеждане на платени услуги, пълноценно използване квалификацията на библиотечния персонал - езикови и компютърни умения, организиране на изложби, издателска дейност и пр.

Комуникационните функции на библиотеката трябва да се преосмислят и преоценят в съответствие със съвременното равнище на развитие на информационно-комуникационните системи и технологии. От относителна пасивност те трябва да се ориентират към водеща активна и интерактивна комуникация, при която целите са ориентирани към обслужване и доставяне на информацията до потребителя, независимо къде се намира той и каква е неговата динамика. Маркетинговият процес трябва да се декомпозира на отделни етапи, в които точно да се дефинират ролята и целите на научната библиотека в конкретната социо-икономическа структура, параметрите на маркетинговите решения - факти, тенденции, възможности, информация за пазарите, тенденции в потребителския контингент. Възлово място при предлагане на услугите е начинът за отправяне на предложението. В бъдещото информационно общество, основано на знание, информацията, непрекъснатото обучение и образованието наред със забавленията също са продукти на потребление, които могат да се предложат от научната библиотека. Пасивното потребителско отношение към информацията се заменя с изразяване на интересите и желанията на осведомяваните, а осведомителите ще имат ролята на обслужващи посредници. За да се увеличи обменната стойност на продукта, е необходимо популяризирането пред потребителската аудитория чрез рекламата, която е съществената част от комуникационната политика. Като бюджетна организация за научната библиотека въздействието върху общественото мнение (Public relations) е от първостепенно значение. Непосредствените впечатления от вида и формата на вътрешноведомствената комуникация, стила на общуване на библиотекарите в информационния сектор, са фактори за спечелване на основния елемент при библиотечния маркетинг - човешкия фактор. Информационната реклама следва да се фокусира в индивидуалните информационни желания, интереси и потребности и конкретната полезност на продукта за потребителя.

Съвременните потребности от многоаспектна, комплексна, неспецифична за библиотеките информация, породена от технологичното обновление и динамично протичащите социални, икономически и културни процеси в обществото, пораждат нови и нетрадиционни дейности за библиотеките. Безплатните типично библиотечни услуги отстъпват по обем пред заявени потребности, които изискват сложно информационно търсене. В динамично променящия се нов потребителски сектор се наместват трайно някои специализирани информационни организации, възползвайки се от библиотечните бази и извършвайки типично информационно-справочни функции на библиотеките, като в някои случаи се внедряват и в самите

библиотеки. Тези тенденции формират двата типа информационно брокерство - самостоятелни организации извън библиотеките и в библиотеките, каквито са библиотечните информационни брокери. Процесът на усвояване на тази нова функция за научните библиотеки се задълбочава от консултантско-насочващи задачи към консултантско-контролни, които не само насочват клиента към дадена организация, но и детайлно проучват техния информационен капацитет, за да следят докрай удовлетворяването

на искането му.

Този процес води до специализиране на отделни звена от библиотеката, които усъвършенстват и адаптират справочната си дейност към технологичното, техническото и икономическото развитие на обществото. Статистическите данни сочат, че делът на сложните справки нараства. Те се изпълняват на базата на комбинираното ръчно и автоматизирано търсене, тъй като дигитализираната информация от енциклопедии, справочници, персонални, библиографски указатели и др. е все още незначителна в сравнение със съществуващите традиционни книжни носители. Професионалната квалификация на библиотекарите позволява бърза адаптация към изискванията на библиотечното информационно брокерство. За кадровото осигуряване на тази професия на бъдещето е необходимо освен традиционната подготовка, владеене на чужди езици, научни степени и звания, бърза ориентация в различни източници на справки, телекомуникационни умения за ползване на информационните ресурси, също и съвременна информационна политика и нов подход при провеждането й от библиотечно-информационния мениджмънт.

Информационното брокерство намира нови реализации с еволюцията на информационните ресурси и достъпа до тях и представлява перспективно направление в трансформацията на библиотечните функции. Същевременно глобалната мрежа Интернет създава полезен ефект върху съвременния бизнес като информационна супермагистрала. Потенциалните потребители получават възможността не само да намерят нужната им информация за даден продукт, но да се докоснат до съвременното знание, научни, технически и социални проблеми, да придобият квалификация и пр. Включването на все повече участници в информационния обмен предизвиква противоположния процес в бизнеса -отпадане на посредници в традиционни бизнес области и появата на нови посредници в новосъздаващи се производства и бизнес приложения.

Основните направления, в които се разкриват предимствата на използването на новите информационни технологии в маркетинга на научната библиотека, могат да се систематизират по следния начин:

• Усъвършенстване на вътрешно- и външнобиблиотечната комуникация.

• Рационализиране и усъвършенстване на библиотечно-информационната логистика.

• Балансиране на глобализиращата се системна среда.

• Запазване и спечелване на конкурентни предимства в дигиталните и виртуалните пазари.

• Възможности за партньорство и заемане на нови пазарни ниши.

• Обогатяване и утилизиране на информационните услуги.

• Непрекъснато усъвършенстване на маркетинговата концепция.
Социалният ефект от навлизането на новите технологии се измерва

не само с увеличените възможности за достъп до необходимата информация, задоволяваща всестранни потребителски интереси, но и с разкриване на нови работни места, промяна в характера и качеството на труда, появата на нови професии и нови възможности за усвояването им, за квалификация и преквалификация.

Създаването на собствени бази от данни не само с научна, но и с бизнес информация е важен приоритет за пълноценното участие на всяка библиотека в световната инфосфера.

Необходимо е създаване на ефективна система от критерии и стандарти за преодоляване на нарастващата лавина от „сива информация" в Интернет. Хармонизиране на българското законодателство с европейското е пътят за унификация на информационния обмен, но същевременно е и успешно средство за защита на авторското право, правото на достъп и ползване, лицензиране на новите информационни продукти.

3.3. Дигитален маркетинг и библиотечно-информационно брокерство

Библиотечното информационно брокерство се оформя като самостоятелна дейност през 70-те години на XX в. в САЩ. Факторите, предизвикали неговата поява, са нарасналите потребности от пълна, многоаспектна, комплексна информация, която по правило не е приоритет на библиотеките. Социалното, икономическото и културното развитие на обществото и технологичното обновление съответно извеждат на преден план нови информационни потребности и поставят нови проблеми пред библиотеките.

Преди появата на библиотечното брокерство тази дейност се съсредоточава в информационни фирми, които са посредници между потребителите на информация (търсещите информация по даден проблем) и библиотеките или специализираните информационни служби. С внедряването на автоматизираните библиотечно-информационни системи и нарастващия обем на дигитализираните библиотечни фондове типично

библиотечни услуги, които са безплатни, се заменят от заявки за сложно информационно търсене. Съответно се налага ценообразуване за тези услуги от нов тип. Именно това е първият етап от формирането на допълнителната дигитална стойност, обект на интерес от страна на информационни организации-посредници, които се внедряват между потребителите и библиотеката, отнемат типично справочно-информационните функции на библиотеките и използват техните библиографски, справочни бази и други библиотечни ресурси. В някои библиотеки успяват навреме да се ориентират в създаването на пазарната ниша и разширяват функциите на библиотечните справочни служби с извършване на информационно-брокерски операции. По този начин се оформят две направления в развитието на информационното брокерство: самостоятелни информационни брокерски организации извън библиотеките и информационни брокерски организации в библиотеките, или т.нар. библиотечно-информационно брокерство.

Справочната служба, поемаща функциите на информационен брокер, започва да се доближава до някои основни характеристики на бизнес

администрацията.

Мотивите на библиотеките за усвояване на новите функции еволюират от престижни към материални съображения, което е естествено следствие от все по-нарастващата ценност на информацията като стоков продукт. Съответна еволюция претърпяват и самите функции - от отговор на информационните потребности и консултантско-насочващи в началото към задълбочени консултантско-контролни с проследяване изпълнимостта на искането на потребителя и пълното му удовлетворяване.

Проследяването на развитието на тази дейност в САЩ и Канада показва, че информационното брокерство е една устойчиво развиваща се функция на библиотеката, която се усъвършенства с внедряване на новите информационни технологии и социалното и икономическото развитие на

обществото.

Съответно развитие и усъвършенстване претърпява и процесът на удовлетворяване на подадената заявка за информация. Формулирането на справочния въпрос, осигуряването на необходимия дружелюбен интерфейс за протичане на справочния процес става не само с помощта на съвременни средства - Email, интелигентни браузъри и други съвременни Интернет базирани приложения, но и с възможности за интерактивно взаимодействие с библиотечния информационен брокер.

Често, за да се изпълни качествено потребителската заявка, е необходимо освен автоматизирано и ръчно търсене. Независимо от експанзията на дигитализацията в библиотечните фондове и постоянно нарастващия обем на дигитализирана информация съществуващите в света традиционни книжни носители многократно превишават дигитализираните,

което се отнася и за каталози, справочници, библиографски указатели, енциклопедии, персонални и др.

Обменът на информация между информационно-брокерските организации е въпрос на взаимодействие и сътрудничество. Този проблем е комплексен и засяга както целесъобразността, сферата, методите и формите на комуникации, така и перспективите за развитие на тази дейност в новите условия.

Примерът на „Библиотека с информационни консултации" в Едмънтън - Канада [13], е за взаимноизгодно сътрудничество с информационни организации. На договорна основа са уредени финансовите аспекти на сътрудничеството, което включва обмен на клиенти между „информационните" и „библиотечните" брокери, както и информация за резултати от направени проучвания, нови информационни източници, ресурси, средства за достъп до тях, както и методическа информация за съвременни средства в информационната работа.

Според проведените проучвания сред професионалните библиотечни информационни брокери, последните се самоопределят като библиотекари, които отговарят на въпроси със съвременни средства в условията на библиотека на съвременно технологично равнище. Библиотечните информационни брокери са посредниците между потребителите с техните заявки за необходимата им информация и информационния пазар, състоящ се от неограничено множество от информационни продукти и услуги. Тяхна задача е от всичките да разкрият тези ресурси, които в най-пълна степен удовлетворяват потребителското търсене.

Идентифицирането на функциите на информационния брокер е свързано с утвърдената професия в други области на социалната и икономическата дейност. Адаптиран за специфичната област на приложение, информационният брокер се определя като специалист, който проучва, разкрива и ефективно използва информационни ресурси чрез усъвършенствани посреднически операции между потребителя на информацията и притежателя на информационните източници.

За постигане на успешна професионална реализация в библиотечното информационно брокерство първостепенно значение освен добрата специализирана професионална подготовка в колежи, институти, университети са необходими и умения, които се придобиват в съответните висши учебни заведения. Освен солидна професионална подготовка, владеене на чужди езици, бърза ориентация в различни източници за справки са нужни компютърна грамотност, телекомуникационни умения за ползване на информационните ресурси, маркетингов подход за проучване както на потребителите, така и на информационния пазар. Тези изисквания са залегнали в новите учебни програми на университети, институти и колежи,

които бързо реагират на потребностите на пазара на труда. Новите акценти са във възможностите за използване на електронната информация и маркетинговия подход в рекламната дейност. В съответствие със съвременното равнище на глобалната мрежа Интернет и автоматизираните библиотечни мрежи и системи може да се определи следният минимум от умения, които трябва да притежава библиотечният информационен брокер:

1. Бърза ориентация в използването на големите автоматизирани
библиотечно-информационни мрежи в САЩ- WLN, OCLC, RLIN, UTLAS,
използване на online базите на издателско-търговските автоматизирани
системи, особено на фирмата Bowke, която предлага в машинночитаема и
на CD-ROM „Книги под печат" (Books in print Ulrich's International Periodicals
Directory), телекомуникационно свързване с международните
информационни системи и начините за използване на международните
кодово-идентифициращи периодични и други издания по света от типа ISBN,
ISSN, познаване на фирмите - производителки на софт-, хард- и брейнуерни
продукти, познаване на всички видове носители на информация - хартия,
микрофиши, МЛ, МД, CD-ROM, online спътникови носители и начините за
използване на машинния библиографски формат MARC.

2. Усвояване на методи за комерсиален ефект от прилагане на
съвременни форми на справочно обслужване, при което се набляга на
разликата във формата на библиотечно-информационните и търговско-
информационните продукти от типа сигнална, реферативна, обзорна,
фактографска и друга информация с научен, социален или бизнес характер.
Правовите норми за предоставяне, ползване и заплащане на информацията
при еднократно или многократно, индивидуално или групово ползване на

информацията.

Подготвените информационни брокери се приближават към бизнес секретарите. Комплексното решаване на въпросите за кадровото осигуряване на библиотечно-брокерската професия формира съвременна информационна политика на американските библиотеки и нов подход на провеждащия я библиотечно-информационен мениджмънт [1].

Най-голямо значение има разработването и усъвършенстването на тактическия маркетинг-микс. Традиционните четири „Р" -продукт, неговата цена, пласмент и промоция, отстъпват място на четирите „С" - customer value (потребителска стойност), cost (разход за потребителя), convenience (удобство), communication (комуникация). След разработването на маркетинговия микс следващата отговорна процедура е реализирането на продукта, а накрая контрол за изпълнението на всички процедури, включващ обратна връзка, проследяване и оценка на резултатите и усъвършенстване на стратегията и тактиката на маркетинговия микс.

Маркетингът е науката, която дава отговор на въпроса, как да се открият пазарните ниши - тези продукти и услуги, за които се появява

търсене, и тези потребители, които се нуждаят от тях. Следващата стъпка към реализирането на печалби от дадена фирма е да се открият потенциалните клиенти, да се направи оценка на покупателната им способност и не на последно място на желанието им да купуват.

Съответно са разработени стратегии, които обхващат двете страни на пазарните взаимоотношения - продукт- потребител:

1. Постигане на продуктово многообразие при поддържане на ниски цени -т.нар. широкообхватно позициониране.

2. Конкретно позициониране - съсредоточаване върху един или няколко параметъра на продукта- качество, издръжливост, удобство, най-добра потребителска стойност за дадена цена.

3. Стойностно позициониране - на преден план е стойността на продукта (продуктите), които се предлагат.

За успешната продажба на даден продукт най-важно условие е общото предложение, което включва допълнително информиране на потребителя както за купения продукт, така и за неговата поддръжка, осигурен сервиз, консултации и пр.

Новата реалност -дигиталният маркетинг

Информационната революция променя начинът на живот на човека ежедневно. Промените засягат из основи средата, в която живее човекът -времето, пространството, комуникацията. Повече от 100 млн. души са част от глобалната мрежа Интернет. Стоки, книги, музика, филми се доставят моментално в дигитализиран вид. Регистрираните домейни надхвърлят 1,5 млн. Приходите от електронната търговия за 1998 г. са около $20 млн., през всяка следваща година се удвояват. Виртуалните пазари като следващ етап от развитието на електронните пазари са доминираща тенденция в развитието на световната икономика. Компании и фирми, които отказват да се променят, са обречени на изчезване не само от виртуалната реалност, но и от настоящето изобщо. Новото качество на новите електронни пазари е резултат от следните предимства:

• Работят с непрекъснато работно време - без почивни дни, денонощно.

• Нямат физически адрес, помещения за покупко-продажби, презентации, промоции, складове и пр.

• Потенциални възможности за по-ниски цени, произтичащи от първите две условия.

Същевременно се отчитат и някои отрицателни въздействия:

• Неизбежна диспропорция между информационните потоци,
за чието протичане не влияе факторът време, и материалните потоци, които
са поръчаните и закупени от потребителите продукти.

• Липсва физическа връзка между потребителя и продукта -потребителят трябва да се довери за качествата на продукта на визуализирането му на екрана на монитора и евентуалното озвучаване.

Една примерна печеливша стратегия за маркетинг в новата среда може да се определи в следните процедури:

1. Генериране и динамично управление на потребителски бази от данни.

2. Концепция за конкретното ситуиране на продукта в Интернет - реклама, презентации, промоции.

3. Комуникационен канал с потребителя - осигуряване на дружелюбен и бърз контакт.

Изграждането на тактическия маркетинг, продажбите и управлението на разплащанията са с най-висок приоритет за успешния бизнес. На първо място е натрупване на знания за настоящите и потенциалните потребители, за техните интереси, потребности, тенденции в бизнеса и пр. Следващата стъпка е откликване на новите потребности с подходящи продукти и услуги, като консултациите и събеседванията с потребителя са с цел да бъде насочен към най-подходящите за него и съответно постигане на максималната му удовлетвореност.

За постигане на целите за компанията - нарастване на приходите, намаляване себестойността на продуктите, запазване и увеличаване на потребителския контингент, се използват съответно дългосрочни и краткосрочни стратегии, крайната цел на които е да се сведат до конкретни задачи и решения.

Идентификацията на потребителите е от първостепенно значение за сегментирането и последващото им остойностяване. Информационните източници, които могат да се ползват, са пазарна информация от вътрешни и външни източници, пазарни изследвания. Стойността на клиентите се определя от тяхната големина, политическо влияние, но на първо място е месечната им сметка. Следващ критерий, който е равностоен по важност, е себестойността им - т.е. техният принос за печалбите на компанията. Най-важните клиенти са първата мишена на конкуренцията, поради което тяхното задържане е първостепенен въпрос. Персоналното, бързо, качествено обслужване е условие за запазване лоялността на потребителите.

Сегментиране на потребителския пазар на телекомуникационни услуги в България

Потребителският пазар на БТК е разпределен в два сегмента -домашни клиенти и бизнес клиенти.

От своя страна бизнес сегментът се разделя на 3 сегмента със съответните подсегменти:

1. Големи бизнес клиенти с национално значение.

• Корпоративни клиенти.

• Лицензирани оператори.

• Обществено значими клиенти - министерства, държавни, общински и обществени институции.

• Доставчици на услуги и Интернет доставчици.

2. Големи бизнес клиенти с регионално значение.

3. Среден и малък бизнес.

Стратегиите на БТК включват въвеждане на концепцията за разплащане като изключително активен канал при обслужването на големите клиенти и активиране на дистрибуционните и продажбените канали, включително развитие на телемаркетинг, Call center, Интернет, мрежа на независими агенти, дистрибутори и пр.

Account management са добре обучени специалисти по продажбите, които извършват директни продажби и обслужват най-големите клиенти на компанията. Задачите, които стоят пред Account manager, са осигуряване на най-високо качество на обслужване чрез точно определена точка за контакт, пълно удовлетворяване на телекомуникационните потребности на клиентите чрез предлагане на цялостни решения - продукти, услуги, нива на обслужване и не на последно място запазване лоялността на клиентите към компанията.

CRM-технологията способства за преминаване от продуктово ориентиран към потребителски ориентиран маркетинг на фона на конвергенцията на телекомуникационната индустрия с IT, медиите, като в центъра е клиентът. Основните параметри на технологията могат да се маркират в следните направления:

• Маркетинг и логистика на информационни продукти.

• Стратегически потребители и административни процеси.

• Създаване на информационни продукти.

• Създаване на добавено дигитално съдържание и опериране с него, за да се получи добавена стойност.

• Производство на информационни продукти и осигуряване на изходни ресурси.

• Отношения с потребителите.

• Управление на каналите за достъп до информационните продукти.

Основание на прогнозата за господството на новите информационни технологии в бъдещето са доминиращият дял на инвестициите в тях и непрекъснато падащите цени на компютърната и комуникационната техника. Приетият и целенасочено осъществяван курс към изграждане на информационното общество налага верига от промени върху начина на живот на поколението, което активно ще работи и твори през XXI в. Въздействието на промените е най-осезаемо в реализиращите се на ново

технологично равнище комуникации, интегриращи образ и звук в комплексен продукт, доставен в опредено от потребителя време и място.

Многобройни са отраженията на Интернет върху информационния обмен и създаването на нови информационни продукти. В най-общ план Интернет създаде електронните пазари, а в последните години функционира тяхното следващо поколение - виртуалните пазари. В новата среда се създават неограничени възможности за обмен на информация и услуги, създава се отворен (глобален) пазар, както и неограничено взаимодействие между участниците в комуникационния процес. Основните направления, в които се развива комерсиализацията на Интернет, могат да се разглеждат и като етапи от еволюцията на новите информационни технологии, включително внедрявани в научните библиотеки [28] (таблица 5):

Таблица 5

Направления	Дейности
Комуникации и сьтрудни чество	Въвеждане и обработка на информация. Комуникация. Издателска дейност. Сътрудничество.
Мрежови приложения	Разпространени Интернет приложения. Свързани корпоративни и наследени данни. Web поддържани и самостоятелни приложения. Предметно ориентирани приложения.
Мултимедия «реално време	Дистанционно обучение и образование. Развлечения. Виртуала реалност. Видео (аудио) конферентна връзка.
Електронна търговия	Покупко-продажба. Създаване на дигитална стойност. Нови посредници. Виртуални пазари.

Спечелването на клиент е процес, който активизира и оптимизира каналите за комуникация. Преходът към масовия пазар изисква преоценка на разходите на компанията: поддържане и управление на бази от данни за намиране на потенциални печеливши клиенти, избор на най-евтин канал за обслужване и контакт, избор на подходящ дистрибуционен канал, използване на дистрибутори, посредници, телемаркетинг, Интернет.

Възможностите на Интернет технологиите позволяват задълбочено изследване и натрупване на знания за клиентите, тяхното сегментиране, микросегментиране, изготвяне на прогнози за техния жизнен цикъл и стойност, разработване на стратегии за тяхното задържане и привличане на нови.

Сферите с най-голям потенциал за извличане на конкурентно предимство се свеждат до начина, по който се контактува с клиента, равнището на обслужване при възникнали проблеми, повреди, времето за получаване на отговори на възникнали въпроси, бърз и лесен достъп до необходимата информация.

Същевременно с масовото навлизане на мобилните комуникации отпада ограничението на мястото и времето за получаване на необходимата информация.

Разрастването на Интернет има за следствие използването му като най-големия комуникационен канал за маркетинг, продажби, обслужване.

Всяка услуга трябва да е осигурена с техническа спецификация, потребителско описание и условия за нейното предоставяне.

Техническа спецификация - технически параметри и характеристики на услугата. От тези параметри впоследствие се определя качеството на ползваната услуга.

Потребителско описание на услугата - основни възможности, приложения и ограничения при ползването, основните функции, които притежава, и начините за тяхното ползване, най-често срещаните проблеми, необходимите крайни устройства.

Спецификация за предоставяне па дадена услуга - съдържа информация за условията и сроковете, свързани със заявяването, получаването на достъп, текущото ползване и заплащане на услугата. Описват се комуникационните канали за връзка, форми на компенсация при възникнали аварии и повреди.

SLA-Service Level Agreement е договор, регламентиращ различни от стандартните условия, цени, срокове за обслужване - това са договори за ниво на обслужване и се предлагат на клиенти които имат изключително високи изисквания към нивото на обслужване.

Потенциалните ключове за успех пред конкуренцията са свързани с ресурсите, минимална зависимост от партньори, предимства чрез иновации, добавяне на стойност.

Взаимното свързване Interconnect открива нови бизнес възможности със стимулиращото си въздействие за нови, иновативни продукти и услуги, разширяване на пазара въобще, преструктуриране на дейността на компаниите.

Interconnect продуктите на бъдещето могат да се видят в някои започващи тенденции:

• Доминиране на мобилната над фиксираната телефония.

• Преобладаване на данните над гласа.

• Нарастване дела на интелигентните мрежи в инфраструктурата на оператори.

• Масово навлизане на компютрите като крайни устройства и бързото им включване към мрежата.

• Нарастване на широколентовата лимитираност на абонатния достъп чрез медна жица, което във времето се очаква да се преодолее с xDSL- технологията.

Нови директиви на Европейския съюз за телекомуникациите

Обект на активни дискусии са новите директиви на ЕС, утвърдени в началото на 2002 г. в областта на телекомуникациите:

• Директива за достъп и взаимно свързване (Access and Interconnection Directive).

• Директива за оторизацията (Authorization Directive).

• Директива за универсалната услуга и права на потребителя (Universal Service and User Rights).

•■ Директива за защита на данните (Data Protection directive).

• Директива за либерализацията (Liberalization directive).
Основните участници в телекомуникационния пазар са и

основни конкуренти:

Интернет доставчици - предлагат редица услуги, като изграждане на VPN, предлагане на колокиране, междуселищни разговори и пр.

Кабелни TV оператори - провеждат последователна политика на развитие, обединяване, предлагат Интернет достъп, разговори, video on demand, различни мултимедийни приложения.

Мобилни лицензирани оператори - агресивната маркетингова и продажна политика на трите мобилни оператора в нашата страна доведе до увеличаване плътността на мобилните комуникации, развитие на мобилните услуги и собствени Интернет мрежи, намеса на пазара на Интернет услугите, предлагане на наети линии под формата на VPN c достъп до Инернет.

Оператори на мрежи за предаване на данни - на базата на капацитета на БТК изграждат мрежи за предаване на данни, като дейността им е насочена към големи транснационални компании, за които се осъществяват съвременни технологични решения за предаване на данни и гласова свързаност. Някои от инфраструктурните организации - БДЖ, НЕК, предстои да развият собствена инфратруктура на базата на собствените си изградени канали.

Динамичното развитие на технологиите и новият тип участници с нов стил на мислене - иновативно, гъвкаво, придвижва на качествено ново равнище пазара на нови услуги. Съответно от традиционалистите се изисква качествена промяна в поведението, за да запазят потребителите си, които са най-големият залог за оцеляване и просперитет.

3.4. Технология на създаване на информационни продукти в научната библиотека

Интернет факторът се проявява най-силно чрез наложилата се „световна паяжина" WWW. Разполагането на информационния продукт в WEB мрежата обаче все още не е гаранция за неговата реализация (неговото потребяване). Необходимо е осигуряване на широк достъп до него, а това включва представяне в авторитетни информационни ресурси (метаресурси), връзки към машини за търсене и пр.

Необходим е нов подход, за да се създават търсени информационни продукти. Те включват логически обвързани процедури, обособени в два измерителя: време и качество. Времевите измерители се обособяват в три етапа, които циклично се повтарят в процеса на създаване на информационния продукт (ИП):

1. Създаване на ИП.

2. Потребяване на ИП.

3. Формиране на заявки за нови ИП.

За оценката на качеството на ИП е необходимо да се въведат критерии, отразяващи както ценността на ИП от гледна точка на потребителската полезност, така и начина за формиране на тази полезност. За формирането на полезността за потребителя усилващ, катализиращ фактор е Web мрежата. Промяната в полезността на ИП под въздействието на инфраструктурата на Интернет се постига чрез многобройните приложения и инструментариум, които формират допълнителната дигитална стойност, добавяща се към стойността на ИП [19]. По своята същност формирането на допълнителната дигитална стойност за ИП е превръщане на началните ИП в крайни ИП с добавена стойност [39].

В този процес изходните информационни ресурси (за библиотеката това са например поддържаните библиографски бази от данни) се подлагат на допълнителна обработка, която включва конвертиране в подходящ формат за публикуване в Web мрежата, за да се осигури online достъп, е необходим съответен интерфейс, включващ и браузър за търсене по определени параметри. По този начин към ценността на дадения ИП се прибавя и новото качество - допълнителна ценност, което включва не само възможността за достъп до него, но и съответно потребяването му. Един пример за създаването на ИП е например изготвянето на библиографска справка. Ако дадената библиотека разполага с online каталог, то за изготвянето на справката ще се вложи много по-малко труд, а допълнителната дигитална стойност ще се получи от възможностите, които се предоставят за достъп и потребяване. В този случай процесът на създаване на допълнителната дигитална стойност отразява две логически последователни фази:

I фаза. Преобразуване на традиционните библиографски бази данни (библиотечните каталози) в дигитални (online каталози).

Този процес е известен като ретроконверсия и включва не просто дигитализация, но и преобразуване на форматите за описание в съответствие с моментното равнище на технологиите за информационните носители. Ретроконверсията е процес на цялостно развитие, преструктуриране и усъвършенстване на каталозите. Средствата, с които се извършва ретроконверсията, зависят от информационните носители и съответстващото им технологично осигуряване. Извършва се не просто механично пренасяне на библиографския запис от каталожните фиши, а и неговото прекласифициране. Използваните класификационни схеми като правило отразяват моментното състояние на науката. Библиотечните документи като отражение на знанието също се класифицират, но с използването на библиотечни класификации. Най-разпространената в света Десетична класификация на Дюи (DC) и нейният европейски вариант- Универсалната десетична класификация (UDC), отразяват статиката на знанието в края на XIX и началото на XX в., когато са създадени. Независимо от опитите за тяхната актуализация за привеждането им в съответствие със съвременното развитие на науката те не изпълняват предназначението си и тази тенденция се задълбочава в новите условия, в които функционира научната библиотека. Вложените алгоритми за многоаспектно и поливариантно търсене в съвременните навигационни системи в новата информационна среда потвърждават прогнозата за налагането на фасетните класификации като модел за класификация на бъдещето. Целесъобразността на този извод се потвърждава от реализираните програмни решения за автоматична класификация с използването на Класификация с двоеточие на Ш. Ранганатан (СС) и Библиографската класификация на фасетен принцип на X. Е. Блис. Британската класификационна изследователска група (КИГ) разработва нова машинночетима универсална класификация - Обща система за класификация (GSC), която се основава на класификацията на X. Е. Блис и отразява най-прогресивните идеи в класификационната наука и практика през втората половина на XX в. Заложените принципи за намиране на класификационно решение чрез анализ на съдържанието на документа, на понятията, включени в класификационния индекс, и връзките между тях позволяват бърз достъп до релевантната информация за потребителите.

II фаза. Добавяне към дигитализираните online бази на

допълнителни инструменти за достъп и потребяване.

Първото условие за достъп е публикуване в Web мрежата, но за

потребяването е необходимо допълнително осигуряване, което включва

маркетинг, стратегии за ситуиране на информационния пазар, пазарни ниши

и други допълнителни действия, които в крайна сметка придават

допълнителната дигитална стойност. Условията за създаването им могат да се класифицират по следните критерии:

• Персонификация - отчитане на индивидуалните потребности за информация.

• Диверсификация - разширяване на възможностите за удовлетворяване на потребностите.

• Появата на интегрирани мрежови инструменти за достъп, които се използват в търсещите машини.

Подобни инструменти, които в общия случай служат да задоволят потребителски интереси на определена група потребители, представляват списъци с Website, структурирани по определени области на знанието, предмет и др.

Потребителите на научна информация според проведено проучване във Великобритания предпочитат получаване на пълния текст на електронното издание от сървърите на изданието (gateway), както и не само достъп до библиографските бази, но и до пълнотекстовите, ако са създадени и има осигурен достъп до тях [4].

Тази тенденция се оказва доста устойчива и получава наименованието „one-stop-shopping".

Като отговор на тази пазарна ниша се създават „тематични портали", като в последните две години броят им непрекъснато се увеличава . Чрез тези портали се получава достъп до информационни продукти по определена научна област, предмет, изследователски теми, проекти и пр. В порталите се предоставят (обикновено срещу заплащане) достъп до собствени информационни продукти или чужди, но класифицирани по дадена тема или предмет.

Тематичните портали са вариант на метабазите от данни и съдържат изчерпателна информация не само за идентификация на информационните продукти и ресурси, които представят и до които осъществяват достъп, но и връзките на тези продукти, класификационни системи и други координати, които напълно идентифицират продукта и осигуряват бързото му и лесно намиране.

Обикновено тези портали се създават за някаква институция, организация, асоциация. Най-често срещани са портали на научна общност - на учени по отделни области от знанието, академии, университети, но най-често срещани от всички са на информационни центрове и издателства.

Тематичните портали имат и допълнителни справочници за ускоряване на търсенето в Интернет - предметни каталози от адреси в Интернет.

По своята същност структурирането на информацията в тематичните портали представлява разпределени бази от данни, които са описани на език за описание на метаданни - например Dublin Core или

RDF. Тези тематични портали, наричани „subject gateway", по принцип съдържат подбрани и класифицирани от експерти online информационни ресурси. Те са предпочитани от учени-изследователи, които действително извършват необходимото им проучване или справка бързо, лесно и качествено - „one-stop-shopping". Полученият резултат представлява високоинтелектуален продукт - мрежов виртуален ресурс, който има освен информационен и навигацинен, справочен и систематизиращ характер.

В Европа се реализира мащабен проект за тематичен портал -„Ойлер", който ще съдържа систематизирана информация по математика от библиотечни каталози, информационни ресурси, Website, интегрирани в единна информационна метабаза. В първия етап от реализирането на проекта ще се интегрират ресурсите на Германия, Франция, Италия и Швеция [3].

У нас засега се реализират подготвителните стъпки към създаването на отраслови портали. Създаването на консорциум от университетските библиотеки улесни организацията за съвместно използване на бази от данни - включени в информационния пакет Science and Technology (ProQuest, eBRARY, High Wire Press, Cambridge University Press и др.), както и EBSCO, Gale, STN, Inspec и др. По този начин се осъществява достъп от online ресурси (например библиотечни каталози) до пълнотекстови бази от данни, електронни списания, метабази, т.е. в зависимост от желанието на потребителя се Ренерира виртуална библиотека от хетерогенни информационни ресурси, която в повечето случаи е уникална по време и съдържание.

Една примерна процедура за създаване на метабази от научна библиотека, разполагаща с традиционни и нови документи, би включвала следните стъпки:

1. Създаване на online каталог.

2. Дигитализация на периодичните издания или легализиране на достъп до издателския сайт и пълния текст в електронен вид.

3. Създаване на връзки от online каталога към пълнотекстовия online вариант.

4. Включване на т.нар. „стартови точки" към Website на информационни ресурси, издателства, online бази данни, online ресурси по определена предметна област или област на знанието.

5. Доставка на търсената от потребителя (учен-изследовател) информация по електронен път.

С тази процедура би се реализирала идеята „one-stop-shopping", c което ще се изпълни и основната функция на научната библиотека - пълно удовлетворяване на потребителското търсене.

По-съществената задача, която се решава, е да се изпълнят на практика персонификацията и диверсификацията на библиотечното обслужване. Паралелно с това се осъществява и една функция, на която се

залагат много надежди относно трансформирането на функциите на научната библиотека: структуриране на информационните ресурси в глобалната мрежа и създаване на нови, високо интелектуални информационни ресурси с добавено дигитално съдържание.

Метаданните изграждат специфична информационна инфраструктура, включваща точки за достъп, адреси в Интернет. Тази структура зависи от заложения модел на „document delivery" - доставката на документа от местонахождението на електронния му вариант в момента на получаване на заявка от потребителя. Съответно използваните стандарти за описание (като най-разпространен през последните години се налага Dublin Core) са адаптирани за описание на електронните ресурси в Интернет.

Интегрирането на автоматизираните библиотечни технологии с Интернет технологиите се развива най-динамично с технологията document delivery. Интерес представляват реализираните проекти WebDoc и DELTA на РЕВ в Холандия и технологията ЗДД по съвместен проект на ИНИОН и ГПНТБ - РАН и ARI (American Russia Inc.).

Технология за създаване на „document delivery"

Процедурите, които се включват в технологията, могат да се обособят хронологично в два етапа:

• Обработка на заявката за търсене.

• Обработка на изпълнението на заявката.

Съответно реализацията на технологията е различна при наличие на метабаза данни и при електронен каталог (дори и в режим online). Наличието на метаданни с коректно въведени точки на връзка гарантира както скоростта и точността на изпълнението на заявката, така и интерактивното взаимодействие с потребителя. Споделеният опит на разработващите и ползващите метабазите дава основание за дефинирането им като ново поколение данни, интегриращи в себе си новите технологии и съответно изискващи нова правна и икономическа регулация.

Същевременно генерирането на метабазите е ново предизвикателство за библиотечната професия. Опитът за систематизиране и предметизиране на информацията, особено при използване на MARC-формата, е солидна основа за преминаване към следващото равнище на организация на данните - оформянето им в единството на представяната информация като метаданни. Тук се включва и авторитетът на библиотеките за гарантиране автентичността на притежаваните от тях първоизточници, представени в метабазите. Средствата за навигация в Интернет, заложени в метабазите, са справочен ресурс на библиотеките и е основание за икономическа изгода от ползването им.

Проблемите, които съпътстват генерирането на метабазите, са свързани преди всичко с авторското право, защита от копиране, право на

достъп. Определящи за качеството на генерираната база и съответно реализирането на заявките на потребителя са следните условия:

• Скорост на достъпа.

• Релевантност на информацията.

• Равнище на Hypertext structure.

• Равнище на навигацията - търсене, асоциирани сайтове.

• Полезност и уникалност на home page.

• Дружелюбен интерфейс.

• Цена на предоставяната информация.

За получаване на обратна информация, която да се използва като коректив, масово се възприема гратисен (безплатен) период на достъп до базата от разработчиците и собствениците на метабазите.

Задачите, които предстои да се решават от научната библиотека, са от технологичен и управленски характер.

Технологичните аспекти са свързани с формиране на следните логистични дейности:

• Унифициран интерфейс за цялото многообразие от информационни ресурси, за които библиотеката гарантира автентичност и достъпност.

• Унифициран интерфейс за кохерентност (съгласуваност) с информационната среда.

• Устойчивост и надеждност на реализиране на функциите с динамична адаптация към променящото се микро- и макроравнище (технологии, правна регулация).

Като противодействие на негативните явления, прерастващи в неетични норми за поведение в мрежата, могат да се приемат някои от забраните от действащия във Великобритания „Акт за защита на авторското право, дизайна и патентите" от 1988 г. (раздел 17), успешно прилаган за достъпната в Интернет информация:

• Не се разрешава да се копира и използва за собствени публикации съдържание на чужди сайтове.

• Не се разрешава копиране и обединяване на информация от различни Интернет ресурси за създаване на собствени информационни ресурси.

• Не се разрешава да се включват без разрешение чужди електронни материали - адреси, Email.

• Не се разрешава да се препраща без разрешение Email.

• Не се разрешава да се редактира чужда кореспонденция, като се променя смисълът на съдържащата се информация.

• Не се разрешава да се копират и ползват чужди списъци.

• Не се разрешава да се копират и използват без разрешение лого, икони и графики.

Докато при традиционните библиотечни документи (книжни) носителят на информация и комуникационният обект са неразривно свързани, при съвременните телекомуникационни средства - мрежи за предаване на данни, компютърни мрежи и пр., тези два процеса са автономни. Тази тенденция се очаква да има различни развития и проявления, за прогнозирането на които може да се съди по аналогия с развитието на компютърната и комуникационната техника и тяхната интеграция в съвременните системи.

Въпросът за достигането на добавената дигитална стойност до потребителите е в крайна сметка въпрос за завоюване на позиции в новите условия на набиращите скорост виртуални пазари. Именно тук е мястото на информационния брокер и дали научната библиотека ще поеме тази функция, е въпрос на запазване на дял от глобалния виртуален пазар. В противен случай този полагащ се дял ще се разпредели между информационни посредници.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Процесите, които протичат в обществено-икономическия живот и в цялост в жизнената среда на човечеството, се определят от доминирането на новите технологии и разрастващата се глобализация.

Преминаването на науката и технологиите в следващ стадий от тяхното развитие е закономерно следствие от натрупването на знания. За динамичното развитие на приоритетните научни направления принос имат и интензивните комуникации в самоорганизиращите се „невидими колежи" от учени, които са синтез на постигнатото знание и новите технологии.

Процесите, които протичат във формиращата се икономика на знанието, диктуват параметрите на бъдещето и перспективите за инфраструктурните компоненти на новата инфосфера.

Основен акцент в развитието на новите информационни ресурси са увеличаващият се дял на базите от данни с фактографска информация. Те са необходими като емпиричен материал за проверка на различни хипотези, разработване на програми и методики за стандартни изследователски процедури, а глобално участват като основен елемент в изграждане цялостната информационна инфраструктура на науката.

Интегрирането на създадените информационни системи и бази от данни за фундаменталните изследвания в основните научни области с техните инструменти, като хипертекст, мултимедия, също и интелектуални информационни технологии се ускори с бума на WWW, която създаде на практика интерактивното комуникационно пространство в Интернет.

Новите информационни технологии ускориха многократно и процеса на интеграция научените в единно изследователско пространство. Многообразието от формите на съвременните научни комуникации, вариращи от неформалните междуличностни комуникации до динамичните виртуални научни сдружения - невидимите колежи, въздейства върху увеличаване потенциала на науката. Междуличностните комуникации са с най-голямо значение за ефективността на научните изследвания, като ускоряват обмена на новите идеи и постигнатите резултати. Личностното въздействие се изразява в две направления - интензифициране на личната научна кариера и привличане на повече подходящи за научна кариера специалисти (студенти, аспиранти). За всеки отделен учен се интензифицира неговото научно израстване, като се скъсява времето за постигане на резултати от научните изследвания, а от друга страна, се постига творческа зрелост в по-млада възраст (за САЩ например тя е около 35 години).

Интернет осигурява практически неограничен достъп към трансформираните в новата инфосфера традиционни хранилища на информация - научните библиотеки, архиви, музеи.

Новите комуникационни функции на Интернет - телеконференции, USENET, ListServ, електронните научни списания, ускоряват многократно процеса на публикуване на резултатите от изследванията на участващите в тях учени. Чрез интерактивно динамично взаимодействие се търсят най-подходящите партньори за научни изследвания и се формират международни и интердисциплинни колективи, като е реалност и едновременното участие на учени в няколко програми без ограниченията на времето и пространството, държавните граници. По този начин се увеличава интензивността на научните изследвания и ефективността от работата на учените.

Демократизацията на обществото започва с демократизацията на науката, което изисква да са налице основните предпоставки: свобода на избора, открит достъп до знанието, осигуряващи условия за участие в създаването на ново знание.

Свободата на избора на всеки учен започва със свободата да избира сам област на изследвания и изискването за право на логистика- финансова, технологична, информационна. На първо място от осигуряващите условия е откритият достъп до научните идеи и изследвания, включително и на учени с най-висок импакт-фактор.

Свободата за участие в създаването на ново знание включва освен горепосочените условия, представляващи необходима предпоставка за всяко научно изследване, още и свобода на публикуване на резултатите от научните изследвания, което е завършващият етап от научното изследване и свидетелство за приносите на всеки учен.

Развитие на конкурсното начало в научните изследвания, обявяване на приоритетни изследвания в международни програми, различни поддържащи научната комуникация програми и разширяване на достъпа до тях, развитие на различни стимулиращи програми за аспиранти и млади учени във водещи научноизследователски центрове също са фактори за демократизацията на науката.

Унифицирането на законодателството за научноизследователската дейност в Европа и света би осигурило реални условия за творческа дейност и съществуване на учения без оглед на неговата възраст и пол, национална принадлежност. По този начин се създават предпоставки за увеличаване на световния научен потенциал чрез развитие на научния потенциал във всяка страна.

Към всички тези условия трябва да се прибавят и необходимите мерки, които са подвластни на индивидуалния учен - самовзискателност, инициатива, лична отговорност за собствената научна кариера, пожизнено състезание с най-добрите в дадената научна област, популяризиране на резултатите, за да получат максимална гласност и обсъждане в научната

колегия, сътрудничество, осигуряващо непрекъснато потвърждаване на собствената конкурентоспособност.

Бъдещето на системата научна библиотека и нейните проекции в обществения живот се определят от промените в нейната системна среда. Отчитайки тенденцията за доминирането на производството и съответно потреблението на услуги над производството на продукти във всички обществени сфери - и в икономическата, и в социалната, е необходимо да се определят приоритетите и да се премине към развитие на тази функционалност на библиотеката, при която ще се произвеждат и предоставят информационни услуги с ново качество и съдържание не само адекватно на равнището на съвременното знание, но и ориентирано към налагащите се приоритети. Постигайки по този начин обединяване на всичките елементи по канала на комуникациите в едно цяло, осъществявани включително на интелектуално равнище в научната библиотека, ще се реализира стратегическата цел на бъдещите функционални модели -диверсификация и персонификация на услугите.

Стратегическото развитие на научната библиотека е ориентирано към постигане на висока ефективност на информационното обслужване, осъществявана в следващия стадий от неговото развитие - динамична комуникация, участваща в най-голяма степен в генерирането на ново знание.

Заемането на новата пазарна ниша - създаване и потребяване на добавено дигитално съдържание, е не само перспектива за устойчиво присъствие на библиотеката в съвременната и бъдеща маркетингова система, но и стимул за действителното й трансформиране от пасивен, стационарен комуникационен институт към активен медиатор и възел на научната

комуникация.

Проблемът за натрупването на качествени информационни ресурси е противодействие на засилващите се деструктивни тенденции в средата, формираща условията за живот. Същевременно той е основен фактор за възпроизводство на научния потенциал и създаването на ново знание в бъдещето. Тук мястото на научните библиотеки като генератор и ускорител на този процес е запазено, като естествената тенденция е те да се утвърждават като основен възел на научната комуникация.

Съвременната системна среда позволява идентифицирането на проблемната ситуация за научната библиотека и извеждане на стратегическите приоритети. Новите информационни технологии обновяват непрекъснато параметрите и въздействията върху функциите на научната библиотека. Определението за високотехнологична библиотека включва телекомуникационната инфраструктура като определяща за реализиране на новата функционалност.

Следващото поколение на телекомуникационните мрежи са интелигентните мрежи (Intelligent Networks - IN), синтезиращи съвременното равнище на технологиите за обработка на гласова информация и конвергенцията на мрежите. Стратегическото поле на дейност на библиотеките - възможностите за получаване на добавена стойност, се изгражда на основата на услугите, които се реализират от интелигентните мрежи.

Интегрирането на интелигентните мрежи с Интернет, с обществените телефонни линии, кабелна телевизия и други медии позволява използване на постигнатото технологично равнище да се мултиплицира в нови приложения, свързани с възможностите за контрол и информация за предоставянето на услугите от библиотеките. За производство на новото поколение услуги, т.нар. виртуални услуги, които се реализират независимо от техническото осигуряване на потребителите и тяхното местонахождение, а се настройват до желания от потребителя вид, обем, качество и пр., съответно се изисква следващо равнище на технологиите. Необходимите условия за реализирането им е интегрирането на научната библиотека в новата инфраструктура и имплицирането от нея на интелигентните свойства от платформите, върху които се реализират услугите. Същевременно традиционните библиотечни специалности се трансформират в новата реалност на дигиталните пазари с появата на нови професии - библиотечно информационно брокерство, библиотекар-психолог, библиотекар-консултант, призвани да пренесат в бъдещето новата функционалност на библиотеката.

Възможностите за активизиране и ускоряване на преустройството на библиотеките са и в разгръщане на оперирането и интегрирането им чрез изграждане на консорциуми, реални и виртуални сдружения и пр. Като структуроопределяща компонента на информационното общество библиотеките са и фактор в международните отношения - политически, културен и научен, и тяхната роля, основана на традицията, тепърва ще нараства.

Необходимостта от промени във функциите на научните библиотеки и тяхното ускоряване са изведени в основни приоритети за развитие на Европа след 1996 г.и се поддържат във всички рамкови програми.

Приоритетите в VI рамкова програма се обединяват в едно основно направление - изграждането на единното европейско научноизследователско пространство, което се постига и с ново институционализиране на „невидимите колежи", нови виртуални структури и обединения. Стратегическите направления са две - по-добро качество на живота и по-добра жизнена среда, което е необходимо условие за натрупване на потенциал за разширяване границите на знанието.